2 декември 1915 г. - Алберт Айнщайн публикува "Общата теория на относителността"

02 декември 2018 г., 00:00
2628

Kapustin Igor / Shutterstock

На днешния ден, през 1915 г, немският физик-теоритик Алберт Айнщайн публикува труда си "Общата теория на относителността". По това време той е гостуващ преподавател в Лайденския университет и член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.

За изграждането на своята теория Айнщайн тръгва от два основни принципа - за относителността и за постоянната скорост на светлината. Той дори разширява принципа за относителността върху цялата физика, включително и електромагнетизма.

Най-известният резултат от теорията на специалната относителност е равенството E=mc2 . С други думи, когато едно тяло поема енергия, масата му се увеличава, и обратно - когато излъчва енергия, масата му намалява. Маса и енергия са двете лица на една и съща действителност. Формулировката на тази теория бива публикувана през 1905 г.

Общата теория обединява специалната теория на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и описва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. Тя постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки.

От двете теории на относителността може да се направи следното заключение: "Всички наблюдатели, независимо по какъв начин се движат, имат право да твърдят, че те са стационарни и "останалият свят минава покрай тях", стига да включат подходящо гравитационно поле в описанието на заобикалящата ги среда."

Едва две години след публикуването на Теорията за относителността се ражда и модерната космология, малко по-късно поставя и началото на модерната астрофизика.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1375 г. — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.
•    1804 г. — Наполеон Бонапарт е коронован в катедралата Нотр Дам за император на Франция.
•    1805 г. — Армията на Наполеон Бонапарт удържа голяма победа в битката при Аустерлиц срещу обединената армия на Русия и Австрия.
•    1848 г. — Австрийският император Фердинанд I абдикира и за император е провъзгласен неговият племенник Франц Йосиф I.
•    1852 г. — Установена е Втората империя във Франция, начело с Наполеон III, след премахването на Втора република.
•    1857 г. — Руският император Александър II слага началото на така нар. Селска реформа в Русия — премахване на крепостното право в тази държава.
•    1857 г. — Основан е чешкия футболен клуб СК Славия в Прага.
•    1927 г. — Лев Троцки е изключен от болшевишката партия на СССР с мотив антипартийна дейност.
•    1946 г. — САЩ и Великобритания обединяват окупираните от тях зони в западна Германия, наричайки тази територия Бизония; през 1948 г. е присъединена френската окупационна зона, образувайки Тризония, върху която територия през 1949 г. е създадена Федерална република Германия.
•    1961 г. — Студената война: В свое изказване, кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че е последовател на идеите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще приеме като форма на управление комунизма.
•    1971 г. — Сформирана е федерацията Обединени арабски емирства.
•    1975 г. — Кралят на Лаос е принуден да абдикира, страната е обявена за народна република, а денят се чества като национален празник.
•    1982 г. — В университета в Юта 61-годишният зъболекар Барни Кларк става първият човек, на когото е присадено изкуствено сърце (той живее 112 дни с него).
•    1995 г. — Изстрелян е космическият апарат СОХО (съкратено от английски "Слънчева хелиосферна обсерватория") по съвместна мисия на ЕКА и НАСА.
•    1996 г. — Пуснат е в експлоатация първият реактор на АЕЦ "Черна вода".

Родени

•    1578 г. — Агостино Агацари, италиански художник
•    1825 г. — Педро II, император на Бразилия
•    1848 г. — Стефан Любомски, български военен деец
•    1859 г. — Жорж Сьора, френски художник
•    1881 г. — Джефри Лорънс, британски юрист
•    1883 г. — Марко Рясков, български икономист и министър
•    1884 г. — Яхия Кемал Беятлъ, турски поет и политик
•    1897 г. — Иван Баграмян, съветски маршал от арменски произход
•    1901 г. — Недялка Симеонова, българска цигуларка, музикален педагог
•    1921 г. — Лола Гаос, испанска актриса
•    1923 г. — Александър Николаевич Яковлев, съветски историк
•    1923 г. — Мария Калас, американска и гръцка оперна певица
•    1930 г. — Гери Бекър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1992 г.
•    1934 г. — Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана
•    1944 г. — Ибрахим Ругова, президент на Косово
•    1946 г. — Джани Версаче, италиански моден дизайнер
•    1954 г. — Евгений Михайлов, български режисьор
•    1957 г. — Каролин Христова-Бакърджиева, български изкуствовед
•    1957 г. — Любомир Фръчковски, юрист и политик от Република Македония
•    1958 г. — Огнян Минчев, български политолог
•    1960 г. — Милена Живкова, българска актриса
•    1962 г. — Владо Бучковски, македонски политик
•    1962 г. — Кардам Сакскобургготски (княз), български княз
•    1963 г. — Валери Иванов, български поет
•    1968 г. — Люси Лиу, американска актриса от китайски произход
•    1971 г. — Франческо Толдо, италиански футболист
•    1973 г. — Моника Селеш, американска тенисистка от югославски унгарски произход,
•    1973 г. — Ян Улрих, немски колоездач
•    1978 г. — Красимир Захов, български плувец
•    1978 г. — Нели Фуртадо, канадска певица с португалски произход
•    1981 г. — Бритни Спиърс, американска певица
•    1984 г. — Петер Мате, унгарски футболист
•    1987 г. — Мариана Торес, мексиканска актриса

Починали

•    1469 г. — Пиеро ди Козимо Медичи, италиански благородник
•    1547 г. — Ернан Кортес, испански конкистадор
•    1594 г. — Герардус Меркатор, фламандски картограф
•    1814 г. — Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, френски писател
•    1814 г. — Маркиз дьо Сад, френски писател
•    1815 г. — Ян Потоцки, полски писател
•    1859 г. — Джон Браун, американски аболиционист
•    1889 г. — Алайос Кароли, унгарски дипломат
•    1895 г. — Петър Димитров, български просветен деец
•    1918 г. — Едмон Ростан, френски драматург
•    1919 г. — Ивлин Ууд, британски фелдмаршал
•    1944 г. — Филипо Томазо Маринети, италиански писател
•    1945 г. — Велко Думев, български революционер
•    1959 г. — Иван Георгиев, български агроном
•    1966 г. — Иван Потиров, български революционер
•    1969 г. — Климент Ворошилов, военачалник
•    1980 г. — Ромен Гари, френски писател
•    1982 г. — Джовани Ферари, италиански футболист
•    1984 г. — Константин Димчев, български актьор
•    1985 г. — Филип Ларкин, американски писател
•    1990 г. — Аарън Коплънд, американски композитор
•    1993 г. — Пабло Ескобар, колумбийски нарко-мафиот
•    2008 г. — Леон Даниел, български режисьор

Празници

•    ООН — Международен ден, напомнящ за премахването на робството
•    Лаос — Ден на републиката (1975 г., национален празник)
•    Обединени арабски емирства — Годишнина от създаването на федерацията (1971 г., национален празник)

Ключови думи:
Коментари