От момента, в който патриархът на научната фантастика Хърбърт Уелс публикува „Машината на времето” (1895 г.), идеята за пътуване напред и назад във вековете е в основата на безброй научнофантастични творби. Достатъчно е да споменем филмовата трилогия „Завръщане в бъдещето” и поредицата „Терминатор”. Изглежда, мисълта за пътешествия във времето откликва на част от нашата дълбока природа. Мечтата за

пътуване в бъдещето

вероятно произлиза от същия инстинкт, който кара хората от незапомнени времена да гадаят какво ни очаква – с помощта на шамани, хороскопи, карти „Таро” или утайка от кафе. Към миналото пък ни теглят други неустоими мотиви.

Единият е тайната мечта „да върнем времето назад”, за да поправим някоя лична грешка от миналото. Или да направим нещо, което би променило света към по-добро. Другият е любопитството. Кой би устоял на възможността да види „на живо” коронясването на Карл Велики за император през 800 г., да присъства на бал, организиран от Мария-Антоанета, да се промъкне тайно в султански харем или да пие кафе каймаклия с Дядо Вазов в писателското кафене? А ако някой има една машина на времето, съвсем прагматично ще може да отскочи няколко дни напред, за да научи печелившите числа за рекордния джакпот.

Преди да разгледаме конкретните възможности за пътуване във времето, нека спазим старозаветната образователна традиция и започнем с малко теория. Преди всичко трябва да си зададем въпроса с невъзможно труден отговор: „Какво е времето?”. Великият

популяризатор на науката

Карл Сейгън бе казал, че времето „не се поддава на просто дефиниране”. Времето не може да бъде пипнато, чуто или видяно. Можем само да усетим ефектите от него – смяната на деня и нощта, промяната във времето (това, което свързваме с температурни разлики), приближаващият със страшна сила краен срок за онзи проект в работата... Преди всичко обаче забелязваме неумолимия ход, с който всеки миг преминава от бъдещето в миналото през мимолетния проблясък на настоящето. С времето е свързано и разтърсващото сладко-горчиво наблюдение, че децата ни растат, а ние остаряваме.

Нека се опитаме да обобщим:

за нас, хората, времето е онази всемогъща сила, която ни тласка от първия до последния миг на живота, така както прожекционният апарат превърта кинолентата от първия до последния кадър. Цялата история с „пътуването във времето” можеше да приключи дотук, ако не се бе родил един от най-необичайните и велики гении на човечеството – Алберт Айнщайн. Неговата теория на относителността предизвика

историческа революция

в това, което знаем за Вселената. Това, което ни интересува в случая, е фактът, че в тази теория няма нищо, което да изключва пътуването във времето. Първото, което трябва да помним, е, че пространството и времето са едно цяло, наречено „пространство-време” или „пространствено-времеви континуум”.