Крила на самолети с покритие като на акула? Звучи странно, нали? Инженерите от европейската фирма Airbus обаче не мислят така. Те отдавна са почерпили вдъхновение от грубата кожа на този морски обитател, за да създадат нов тип покритие за крилата на своите летателни апарати, което впоследствие довежда до 6% по-малко съпротивление и съответно до икономия на гориво.

А какво ще кажете за „умни” дрехи, имитиращи шишарки, които се адаптират спрямо постоянно променящите се температури? Подобно на плода на иглолистните растения материята на едно яке например може да се „разтваря”, когато е топло, и да се „затваря”, в случай че застудее. Науката е посветила цяла

област на тези необикновени открития, наричайки я биомиметика или бионика. 

Първият термин е изкован от американеца Ото Шмит през 50-те години на миналия век и е съставен от думите bios (живот) и mimicry (имитация). А биониката се ражда като име благодарение на сънародника му Джак Стийл през 1958 г. Съществуват различни теории за това кои точно думи я съставляват, като например някои твърдят, че е образувана от биология и електроника.

Така или иначе учените, занимаващи се с биомиметика, изучават основните принципи, по които природата функционира, и се опитват да ги приложат в нови продукти в медицината, роботиката, строителството, дизайна и т.н. Въпреки че двете думи - бионика и биомиметика, се използват като синоними, първата се среща най-често в случаите, когато става дума за изграждането на протези. Затова днес изследователите предпочитат да говорят за биомиметика, когато имат предвид имитация на природата в най-общ смисъл, като целта е

постигането на технологични иновации. Без значение дали става дума за копиране на естествените производствени методи на природата (като например създаването на химически съединения от растенията и животните), на нейните механизми, или за имитация на основните организационни принципи на социално поведение, каквото наблюдаваме при мравките, пчелите и микроорганизмите.