Заедно със студентите си Кауън изследва уравненията за зрителната област V1 с методите, които водят до аналог на ситуацията на кипене. Вместо да увеличава температурата на котлона, той увеличава възбудимостта на нервните клетки (тоест невронът се активира от много по-малко получени от мрежата електрически импулси). Действително, когато направи невроните в уравненията достатъчно чувствителни, цялата мрежа изведнъж се самоорганизира в геометрично правилни шарки също като мехурчетата в тигана. Появяват се региони, където всички неврони до един са активни, редуващи се с такива, където всички са тихи.

Тези региони са подредени като райета или в шахматни квадратчета, в зигзагообразни ивици и др.

Интерпретацията на Кауън е, че стресът и наркотичните вещества просто правят клетките във V1 (както вероятно и другаде) много лесно възбудими. Оттам нататък е чисто математическо следствие, че те ще закипят, образувайки правилни геометрични фигури. Хирургически експерименти с отрези от мозък на плъх, потопени в подходящ химичен разтвор, показват, че действително активността им се проявява в геометрично правилни фигури.

Сега трябва да си припомним, че мозъкът използва активността на невроните във V1 като особен вид вътрешно представяне на зрителната информация, постъпваща от очите. Преминавайки през картите на кодиране (от типа на пръстените на ориентацията), уравненията показват, че правилните в самия V1 шахматни фигури се деформират в следващите етапи именно в спираловидни и тунелоподобни. Тези фигури поразително приличат на рисунките от психологическите експерименти.

Бихме могли да заключим, че когато виждаме спирални халюцинации, съзнанието ни е заблудено от кипенето на зрителната мозъчна кора. А по-сложните халюцинации вероятно се дължат на подобни ефекти на кипене в по-висшите функционални области на мозъка. Но по-предпазливите учени подчертават, че в невробиологията още дълго ще продължават споровете за връзката между мозък и ум. Дали обменът на електрически импулси между клетките изгражда това, което възприемаме, като халюцинации, или пък напротив – е следа, която те оставят върху мозъка и материята? Науката не може да реши този въпрос. Халюцинациите си остават един от многото интригуващи феномени, които съзнанието ни предлага.

Автор: Д-р Никола А. Венков