Много нововъведения ще променят сградите и други неща, които ни заобикалят, казва Стефани Томпкинс, геолог и директор на центъра, който разработва технологии за отбраната.
Според нея ще започнем да строим с материали, които са невероятно здрави и същевременно много леки. Представете си небостъргач, направен от нещо със здравината на стомана и лекотата на въглеродно влакно. На молекулярно ниво разбира се, нещата изглеждат по-сложно.
„За 30 години си представям свят, в който дори не можем да разпознаем материалите, които ни обкръжават.“ - твърди Томпкинс.
„Мисля, че през 2045 г. ще открием, че имаме много различна връзка с технологиите и машините около нас“ – казва Пам Мелрой, космически инженер и бивш австронавт, днес заместник-директор на центъра за тактически технологии.
Според нея скоро ще е достатъчно само да кажем нещо или да натиснем един бутон, за да взаимодействаме с машината, която да свърши дадена работа по-добре от нас, вместо да се налага да използваме клавиатури или стари технологии за гласово разпознаване.
„Например, сега, за да подготвите един летателен апарат за кацане има множество стъпки, които трябва да се предприемат, за да се приготвите, от навигация, излизане от режим на пътуване, спускане на предавката и т.н. Всички тези стъпки трябва да се случат в правилната последователност.“
Вместо това Мелрой си представя приземяването на самолет в бъдеще се състои просто в една команда: „Подготви за кацане.“
През 2045 г. пилотът може просто да каже тези три думи и компютърът да знае серията от сложни стъпки, които трябва да направи, за да се случи това. Или, при наличието на изкуствен интелект, пилотът може изобщо да не е необходим.
„Нашият свят ще бъде пълен с подобни примери, в които ще можем просто да заявим намерението си и да се извършат изключително сложни действия, чрез съвместната ни работа“ – казва тя.
Източник: Science Alert
