Никога не съм крил, че съм страстен привърженик на научната литература и науката като цяло. От математиката, през програмирането, та до физиката, биологията и психологията, всичко това предизвиква голям интерес у мен. Опитвам се да разширя своя мироглед и да успявам да извлека полезна информация за себе си от вече наученото. 

Наскоро се замислих дали науката може да ни научи на нещо повече от факти. Ясно е, че, когато четем подобни трудове или статии, ние търсим доказателства, новини или решения на проблеми, които да внедрим в нашето ежедневие - било то чрез модернизиране на технологиите, нови евтини начини за генериране на енергия или подобряването на качеството ни на живот чрез по - добра храна и условия за живот. Възможно ли е науката да ни учи и на начин на поведение, не само на реакция. Как да действаме по принцип и как да променяме собствения си морален кодекс. С други думи, може ли науката да ни научи що е етика?

Науката не трябва да е суховата

В днешно време по - голямата част от населението на земята има привилегията да има неограничен, а често и евтин, достъп до голямо количество информация. Това драстично променя ролите на науката, изследванията и тълкуването на резултати след експериментите. Всяко погрешно заключение (било то нарочно подвеждащо или просто необмислено) може да доведе до големи последици, ако достигне до хора с ниска хигиена и филтрация на факти и фалшиви новини. Всеки учен или човек, споделящ мнението си, трябва да знае, че е отговорен за думите си и да бъде внимателен до какви вълнения може да доведат те. Това не означава, че науката трябва да се разграничава от подобно тълкуване и да стане суховата статистика. 

Това ще намали драстично любознателността на хората, а нейната цел трябва да бъде точно обратното. Просто трябва да се нагодим към новите условия - внимание към детайлите, уважение към читателите и доза скептицизъм са добри начални стъпки в тази нова информационна епоха.

Честността в науката и ролята на хората

Може би двата основни стълба на науката са теориите и експериментите. Без теории няма експерименти, а без експерименти теориите са невалидни. Всичко опира до това, дадена идея да бъде проверена в неутрални условия и всеки път да се получава еднакъв и очакван (предварително предвиден) резултат. Дотук всичко е автоматизирано като действия - теория -> експеримент -> резултат. Проблемът идва в намесата на хората, човешкия фактор. Той се изразява не само в тълкуването на резултатите след опитите, но и в осигуряването на честното провеждане и контролиране на последните. Манипулациите с данни и нарочно сгрешените и подвеждащи заключения, клатят устоите на науката като институция и като нещо, което може и трябва да влияе на живота ни.

Наскоро водих един интересен дебат със свой добър приятел на тема: може ли да има култ към науката и това не е ли опасно ? Сравненията бяха най-вече с религията и това тя как е повлияла на човешката история. 

Едната теза бе, че както в религията различните тълкувания на определени пасажи от дадени книги водят до големи спорове и дори войни, така и подвеждащите данни могат да водят до същото, ако сляпо се водим от фактите. Моето мнение бе по - различно - както казах науката, в чистия и вид, е един механизиран процес, докато религията е дело на човека и не може да очакваме всичко там да е еднакво валидно за всеки. С други думи, при правилно тълкуване на научните правила, всеки би трябвало да достига до едни и същи заключения. При религията има голямо място за интерпретации.

Етичните проблеми на науката

Вероятно не сте чували за етичния проблем с телепортацията. Чудесен пример е за това, как напредването на технологията се отразява на моралните ни разбирания и променя възгледите ни. Вероятно мигновеното придвижване от едно място до друго ни изглежда изкушаващо, но възникват въпроси като - това не е ли своеобразно прераждане, същата личност ли излиза от другата страна, душата и съзнанието ни телепортират ли се, ако не са реална материя, кодирана в структурата от елементарни частици, от която сме изградени. Пренесен в наше време, етичният проблем може да застигне абортите - това убийство ли е и противоречи ли на природните (а и религиозните) закони. Кога се формира реално индивид спрямо ембриона. Морално ли е да променяме собствените си гени или тези на нашите наследници, за да ги предпазим или да ги подобрим - не променяме ли тяхната идентичност?

При инцидент с автоматизирана кола, кой трябва да носи последствията ? Дори в книгата на Айзък Азимов “Аз роботът” е засегната подобна морална дилема. 

Изводът е един, науката тласка живота ни напред, а с това ние трябва да се променяме и адаптираме. Не трябва да виним откритията, за това до какво могат да допринесат. Трябва да виним хората, които ги използват за неподходящи и неморални цели. 

Науката измества хората 

Ние живеем в свят, където науката се развива с геометрична прогресия. Тя автоматизира много процеси, с което “подкопава” много индустриални сектори, а с това и намалява необходимостта от човешки ресурс. Това изместване на хората от технологиите е плашещо за много хора. 

Но всяка промяна в началото е плашеща. Ние трябва да се нагодим към новите условия и да покажем, че можем да се развиваме в крак с технологиите. Много хора ще кажат, че човекът винаги е по - квалифициран от машината, а основните му оръжия са интуицията и бързата преценка. Това обаче не е така. Много изследвания доказват, че обикновен формален алгоритъм, базиран на няколко фактора, не само не се представя по - лошо, ами дори надминава капацитета на нашата интуиция. За справка можем да вземем “немислимата” победа по шах на “Дийп блу” над Гари Каспаров. Нашата интуиция има предел, а начинът и на действие често води до грешки. Ние се ръководим от нашата памет, а когато нямаме достатъчно информация или тя е оскъдна, сме способни да взимаме погрешни решения на база на различни влияния. “Интуицията не е нищо повече и нищо по -малко от разпознаване” на околната среда. (Хърбърт Саймън) В книгата на “Мисленето” на Даниъл Канеман ясно е показано как вземането на решение при подбор на персонал е много по - ефективно, ако се прави на база на формална оценка по дадени критерии, тоест обикновен алгоритъм вместо да се доверяваме на интуицията си. 

Въпреки това, ролята на хората си остава от първостепенно значение. Опитът, който имаме, ще ни позволи да разберем дали кандидатът отсреща не ни лъже, нещо на което подобен алгоритъм не е способен. Интуицията и рефлексивната ни същност ще продължават да подлагат на съмнение всеки извод, до който стигаме, а както споменах скептицизмът е важен при правеното на наука. 

Истината е една - не ние променяме науката, а тя нас.   

Ролята на науката в живота ни

Науката днес трябва не само да ни захранва с факти. Споменатият свободен достъп до всякаква информация задължава тя да бъде стожер на етичността. Какво ще рече това ? Тя трябва да се отличава с минимално количество човешка намеса, а всяка такава да бъде строго контролирана и подлежаща на критика. Само когато науката устоява на критиката, тя е валидна и правилна. Тя трябва да се запази чиста и да е символ на честността, ако искаме да се развиваме не само технологично, а и като хора.

Автор: Иван Григоров

Още по темата:

Ethics in the age of technology | Juan Enriquez | TEDxBerlin

Science can answer moral questions | Sam Harris

Richard Dawkins: Letting Science Inform Morality

01 "Emerging Ethical Dilemmas and Policy Issues in Science and Technology"

Designer Babies: The Science and Ethics of Genetic Engineering

Източници:

Мисленето от Даниъл Канеман

Наука в душата от Ричард Докинс