Добре е в момент, когато детето е спокойно, да ми разказваме. „Когато гледаш лошо, значи си ядосан. Не си в настроение, нали?“
Така малко по малко ще го научим да назовава емоцията и да знае какво се случва с него.
Друга грешка на родителите е да демонстрират олимпийско спокойствие, а след това да избухнат. Детето набира скорост в гнева си, майката стои и стиска зъби, все едно нищо не се е случило, и в един момент нервите ѝ не издържат и започва да вика. Или пък таткото се намесва с по-крути мерки. Подобно поведение не помага, защото детето си го превежда по грешен начин.
о смята, че за да му обърнат внимание, гневът му трябва да ескалира и да стигне някакъв връх.
3. Да сложим граница
В ситуация, в която гневният изблик на детето набира скорост, може да се пробват 3 мерки. Да предупредим, да бъдем по-строги и категорични в налагането на някаква граница.
“Да, разбирам те, че не искаш да ходиш на детска градина, но това е правилото.“
Защото често се случва детето да изпадне в истерия на вратата, родителите молят, убеждават, а детето с това поведение само се опитва да печели внимание.
4. Да бъдем категорични
Нужна е твърдост и категоричност. Не казваме: “Да, може би, ако… или хайде, ще видим утре.“ Защото, ако детето усети, че не сме сигурни, че сме склонни да отстъпим, или че се колебаем, то ще пробва да ни провокира още.
Спокойно и категорично заявяваме, че това няма как да стане. И така поставяме граница.
Родителите никога не бива да забравят, че начинът, по който те реагират на нервните изблици на детето, на практика е начин, по който го учат оттук нататък то да овладява гнева си. И, ако родителите са избухливи, крещят или посят, няма как да искат от детето си да бъде спокойно, овладяно и премерено същество.
