Начинът, по който ние реагираме на гнева на малчугана, моделира поведението му. А гневът му е силен и ярко изразен, защото нервната му система още е незряла и много малки дразнители могат да я възбудят. И детето изпада в гневен изблик, а няма ресурс да се овладее и да се успокои само.
И, ако ние, възрастните, имаме някаква система – да броим до 10, да дишаме дълбоко, да гледаме в една точка – все стратегии, които сме постигнали с години опит, те нямат тези възможности. Урокът как да овладяваме гнева, се учи цял живот, обяснява детският психолог Галя Даскалова.
Тя прави кратък анализ на най-честите грешки, които допускаме в стремежа си да успокоим гневното и ядосано хлапе, както дава и 4 стратегии, с които да се въоръжим за критичните ситуации.
Децата нямат тези стратегии, с които разполагат възрастните. И техните изблици не гняв са доста по-чести и по-ярки.
В повечето случаи те избират да направят демонстрация пред „публика“, на шумни обществени места, но спокойствието и тишината в дома също не са защитени от гневните прояви на хлапетата.
Правото на гняв
Много важно е родителите да зачитат едно основно право на детето: и то има право да се сърди, да е ядосано и да е гневно. И не бива да опитват да го успокоят със стандартните разумни доводи: „Хайде сега, защо се ядосваш, спри да плачеш, какво толкова е станало ...“.
Защото детето няма да ги чуе. И, ако използвам картинно обяснение, е все едно да наливаш спокойствие през фуния, обърната обратно – да наливаш през тесния ѝ отвор. Който е пробвал, знае, че не се получава. Колкото детето е по-гневно, толкова по-трудно ще го успокоим с тези клишета.
От друга страна, ще затвърдим у него убеждението, че с този нервен изблик то печели внимание.
Ние разсъждаваме разумно, докато детето е потънало в емоция. Няма как с рационална мисъл да въздействаме върху емоциите. Какво да направим? Ето четири стъпки, които ще помогнат.
1. Добре е да "преведем“ на детето емоцията
Да му кажем: „Да, разбирам те, ти си ядосан, защото Гошко ти е взел камиончето и го е счупил. Затова и ти хвърли пясък върху него, но…“
Нека зачетем правото на детето да е гневно. И веднага да кажем, какво е добре да направи. „Хвърли пясък, но не е добре да се постъпва така.“
Трябва да покажем разбиране, съчувствие, емпатия и да посочим правилния начин на реакция.
2. Да проявим съчувствие
Детето не може да назове емоциите си. И трябва да се възползваме от тези моменти, за да го научим да разказва за тях.
Моята дъщеря в тези моменти казваше: “Не разбираш ли, че не мога да се успокоя сама, имам нужда да ме гушнеш!”
Тя не е измислила сама фразата, постигнала съм го, защото съм ѝ обяснявала.
