в което правите въображаеми линии на паралелите и меридианите разчертават равномерно повърхността на Земята и за първи път позволяват на мореплавателите да навигират точно, без да се налага да се осланят главно на звездите. Въпреки че не е известно точно какъв метод е използвал ученият за съставянето на картите си, се предполага, че той просто е пренесъл начертаните върху глобус паралели и меридиани върху квадратна повърхност и после е нагодил разстоянията между тях така, че те да се пресичат под прав ъгъл. Собственото му описание на този труд – „Ново и подобрено описание на Земята, коригирано за употреба от моряците” – показва, че основната цел на Меркаторовата проекция е използването й в морската навигация.

Навигационните карти на Меркатор завинаги променят начина, по който виждаме света, и дават съществен тласък на мореплаването, а оттам и на редица географски открития.
Проблемът на Меркаторовата проекция е, че силно

изкривява мащабите на териториите с отдалечаването им от екватора.

Тъй като се базира на правилото, че линиите на меридианите и паралелите се представят като абсолютно прави и перпендикулярни една на друга, плоското изобразяване на формата на Земята неминуемо разтегля изображенията от изток на запад и от север на юг. В резултат на това всеки, който изучава Земята по картите, създадени по Меркаторовата проекция – а те се използват в различните си варианти най-широко и до днес, – възприема погрешна представа за сравнителните мащаби на геополитическите територии по света.

Така на тези карти Гренландия изглежда равна по площ на континента Африка, докато всъщност Африка е 14 пъти по-голяма, а Гренландия е приблизително равна по територия само на държавата Алжир. Аляска е представена с мащаби, подобни на тези на Бразилия, докато всъщност латиноамериканската държава е почти 5 пъти по-голяма от американския щат. Антарктида ни изглежда като най-големия континент, докато в действителност той е пети по площ в света. Южна Америка, Африка и Австралия изглеждат много по-малки в сравнение със Северна Америка, Европа и Северна Азия.

Тези непропорционални и некоректни различия привличат вниманието на германския историк и журналист Арно Петерс. Петерс е

специалист по политическа пропаганда

и вижда в Меркаторовата карта на света удобен механизъм, чрез който държавите от „първия свят” могат по гениално прост начин да насаждат в представите на хората един расистки и неравностоен образ на света, в който Европа и Северна Америка придобиват първосигнално визуално предимство пред „изостаналите” Африка и Южна Америка. Макар и Меркаторовата проекция да не е създадена с такава цел, тя се е превърнала в пропагандно оръжие, смята той, което въпреки напредъка на науката продължава да бъде поддържано и използвано.