Заблудата на географските карти

03 юли 2016 г., 21:30
16156

Научни пособия или механизми за политическа пропаганда? Илюстрация: Shutterstock

Начинът, по който опознаваме света, до голяма степен се формира от другите. Човешкото око е способно да обхване едва една малка частица от родната ни планета, и то от перспективата на мъничкия човек. За да узнае истинския облик на Земята, върху която се ражда и умира, човечеството е извървяло многовековен път на приключения, велики открития и научни подвизи.

Благодарение на тях днес, в XXI век, разполагаме с едно уникално пособие, което ни позволява с един поглед да обгърнем цялата планета – географската карта. Още от детството тази безкрайно позната схема е първото, за което се сещаме, когато ни се прииска да визуализираме Земята. Подробно изучавана в часовете по география, тя е може би последната инстанция, чиято достоверност и обективност бихме поставили под съмнение. И все пак малцина знаят, че картата на света, с която са се запознали в училище, продължава и до днес да бъде предмет на

ожесточени научни, идеологически и политически спорове.

Нима е възможно цялата ни основна представа за Земята и континентите да е... заблуда?

Колкото и да е шокиращо това в XXI век, за много голяма част от нас това е точно така. В продължение на близо 5 столетия хората по целия свят формират представите си за континентите въз основа на една неточна картографска методика, която грубо изкривява мащабите на земните масиви.

През 1570 г. фламандският картограф и географ Абрахам Ортелий съставя първия съвременен атлас на света, известен с латинското название Theatrum Orbis Terrarum („Театър на земното кълбо”). Ортелий базира труда си на публикуваната година по-рано от колегата му Герардус Меркатор проекция на Земята. Меркаторовото нововъведение представлява цилиндрична равноъгълна проекция на планетата (вж. схемата) и е
първият опит за коректно изобразяване на света,

Страници

Ключови думи:
Коментари