Ново изследване показва, че вероятността човек да вярва в конспиративни теории може да бъде предсказана от начина, по който обработва информацията. По-конкретно – хората, които предпочитат структурирани, основани на правила обяснения, може да намират конспиративните вярвания за привлекателни, защото те предлагат ясни и подредени отговори на иначе хаотични събития.

Защо някои хора вярват в конспиративни теории, а други – не? Това е базов въпрос, който обаче става все по-значим на фона на нарастващата дезинформация. Разбира се, конспиративните теории не са нов феномен. Подобни вярвания – които обясняват конкретни събития като резултат от действията на тайни или скрити групи със зли или корумпирани намерения – съществуват в периферията на общественото мнение от векове. Периодично обаче този тип мислене пробива в мейнстрийма.

Изглежда, че в момента преживяваме именно такъв период – интернет и социалните мрежи улесниха разпространението на идеи между различни групи. А тъй като през последното десетилетие конспиративните теории станаха по-видими в публичното пространство, все повече изследователи се опитват да разберат откъде идват.

Предишни проучвания са разглеждали произхода на съвременните конспиративни теории в области като науката, медицината, политиката и бизнеса, както и личностните характеристики и поведенческите модели на хората, които ги споделят.

Сега ново изследване на учени от университета "Флиндърс" предлага допълнителна перспектива и тя е свързана с когнитивния стил на мислене.

Проучването установява, че хората със силно изразен „систематизиращ“ стил на мислене – характеризиращ се със стремеж да се откриват закономерности и да се обясняват събитията чрез последователни правила – могат да възприемат конспиративните теории като по-привлекателни.

Това противоречи на широко разпространеното твърдение, че привържениците на конспирации просто нямат достатъчно критично мислене или са склонни към изкривена обработка на информацията. Според популярната интерпретация те са по-слабо образовани и не използват аналитични умения, които биха поставили под съмнение подобни идеи.

„Хората често предполагат, че конспиративните вярвания се формират, защото някой не мисли критично“, обяснява водещият изследовател д-р Неофитос Георгиу от Колежа по образование, психология и социална работа към университета.

„Но нашите резултати показват, че за хората, които предпочитат системна структура, конспиративните теории могат да изглеждат като силно организиран начин да се разберат объркващи или непредсказуеми събития.“

Още преди това изследване Георгиу и колегите му установяват своеобразен парадокс: хора с по-високи аутистични черти и силна склонност към аналитично мислене всъщност са по-склонни да подкрепят конспиративни теории, като същевременно отхвърлят доказателства, които ги опровергават.

Това насочва екипа към хипотезата, че предпочитанието към систематично мислене – често наблюдавано при хора с по-високи аутистични черти – може да бъде път към конспиративно мислене. За да проверят това, учените изследват над 550 души и анализират защо някои проявяват по-силен интерес към конспиративни обяснения.

Резултатите показват, че хората със силно предпочитание към структури и закономерности са по-склонни да вярват в конспиративни теории – дори когато притежават добри научни и аналитични умения.

„Това, което изпъкна, е, че хората със силна склонност към систематизиране искат светът да има смисъл по много последователен начин“, допълва Георгиу. „Конспиративните теории често предлагат именно такова усещане за ред. Те свързват разпилени елементи в цялостна картина. Дори когато някой има силни логически способности, желанието му за строги обяснения може да надделее над способността му да поставя под съмнение тези вярвания.“

Изследователите също така установяват, че хората със систематизиращ стил на мислене са по-малко склонни да променят убежденията си в отговор на противоречащи доказателства.

„В задачи, при които участниците трябваше да преразгледат позицията си при нова информация, тези с високи нива на систематизиране по-рядко променяха гледната си точка. Това може да помогне да се обясни защо конспиративните вярвания се запазват дори когато има налична противоположна информация“, казва Георгиу.

Изследването, публикувано в списанието Cognitive Processing, подчертава колко важна роля играят различните стилове на мислене в контекста на конспиративните теории. Екипът се надява резултатите да допринесат за разработването на по-ефективни стратегии срещу дезинформацията.

„Вместо да разчитаме единствено на проверка на фактите или логически аргументи, стратегиите трябва да отчитат начина, по който хората предпочитат да обработват информация“, казва Георгиу.

„Конспиративните вярвания отговарят на психологически потребности – и ако игнорираме това, пропускаме същността на тяхната убедителност.“

Изсследването е публикувано в Cognitive Processing.