Вампири ли са вампирите

17 октомври 2017 г., 08:44
2192

Shutterstock

Вампири и върколаци открай време се разхождат из човешкото въображение. Но само там ли?

Представата за гневния мъртвец, дошъл, за да се храни от кръвта на живите, е присъща като че ли на всички народи. Древен Вавилон, шумерите, Индия, Китай са познавали зли кръвосмучещи същества. И Европа, разбира се. Дали има частица истина в тези легенди, не стои ли реално събитие в основата и на този мит?

Може би още от самото начало човек е развил най-големия си страх - а именно да бъде изяден - поради това, че всекидневно е бил свидетел на този акт сред животните в природата.

Няма спор, че историите за най-известните жадни за кръв същества се раждат в Европа. Те идват от времена, в които междуконтиненталният транспорт не е бил развит и обществата са били ограничавани от географските граници и широките океани. Това е предпоставка за затворени от биологична гледна точка общности, а оттам до съешаването между родствено близки хора има само една крачка.

Както в животинския свят, така и при нас това често води до намалена жизнеспособност на поколението, защото е причина за редица генетични болести и дефекти. Странен факт е, че не някой друг, а самият автор на еволюционната теория Чарлз Дарвин е бил женен за братовчедка си. 

Но какво общо има това с вампирите?

Извикайте във въображението си

някой от тях и забележете: той се появява само нощем и е с кръвясал поглед. Зъбите му са огромни и зловещи, с тях той безмилостно напада жертвата си, жаден за кръв. Алергичен е към сребро и бяга от чесън. Прилича повече на зъл дух, отколкото на човек – познахте ли Носферату от стария филм на Фридрих Вилхелм Мурнау? Той е базиран на романа „Вампирът” от Джон Уилям Полидори, публикуван през 18. век, който създава представата, която всички имаме днес за това свръхестествено същество.

Именно на базата на тези описания ще се опитам да развенчая мистерията и да предложа един от възможните източници на легендите за вампири и върколаци. За тези понякога толкова симпатични същества, които напоследък се появяват все по-често в приказки, филми и исторически романи като нашумялата поредица „Здрач”, в чиито герои са влюбени милиони тийнейджърки.

Да ви кажа честно,

вампирът много ми прилича на... болен от порфирия. Или обратното – доста от симптомите на порфирика са типични черти на вампира.

Става дума за рядко генетично заболяване, което се изразява в нарушена обмяна на съединения, наречени порфирини. Един важен порфирин в човешкия организъм е хем, който заедно с белтък, наречен глобин, образува хемоглобин – совалката, която непрекъснато транспортира кислорода от белите дробове до всяка наша клетка. И както всички хубави неща в организма ни, и тази съставка на хемоглобина се получава вследствие на поредица от химични реакции, реализирани от нашите малки молекулни роботчета – ензимите.

Както при другите генетични заболявания, така и при порфирията някои от роботите работници в тази поточна линия са или повредени, или са малко на брой. Така организмът не може да произвежда достатъчно количество от крайния продукт, в случая – хем. За сметка на това заводът - нашият организъм, се задръства с междинните продукти, наричани още прекурсори за хемоглобин, което не остава без последствия. За отбелязване е, че порфирията е известна и като „болест на синята кръв”, тъй като поради честите кръвосмешения от нея страдат много европейски благородници – такъв е бил и главният герой от романа „Вампирът” на Полидори.

И ето сега как може да обясним особеностите на вампирите от големия екран с научни факти.

Чувствителност на светлина:

Вече стана ясно, че повреди в поточната линия на порфирините водят до натрупване на прекурсорите за хемоглобин. А те са фототоксични. Иначе казано, стават токсични в присъствие на светлина. Натрупването им в кожата я прави изключително чувствителна на светлина, което би предизвикало жестоки изгаряния. Колко жестоки ли? Представете си най-тежкото слънчево изгаряне, което някога сте получавали... сега го умножете по десет – ето толкова жестоки. Спомнете си как пламна плътта на малката Клодия във филма „Интервю с вампир”. Това е преувеличен художествен образ на същото усещане.

От друга страна, занижената продукция на хемоглобин кара хората, страдащи от порфирия, да развият анемия с нейната най-характерна черта – бледата кожа. Излагането на светлина прави очите изключително податливи на инфекции и с последващо възпаление. Така възниква характерният кръвясал поглед в очите на набедения за вампир човек. Кристофър Лий (The Satanic Rites of Dracula, 1974) става един от последните киновампири с кръвясал поглед, тъй като днес тази черта вече не се използва в популярното кино.

Вампирските зъби:

Натрупването на тези междинни продукти в зъбите води до лошо сцепление на венеца с шийката на зъба, като последващото отдръпване на венеца придава много по-издължен вид на зъбите. Това в комбинация с по-изразените кучешки зъби при много от нас може да доведе до наистина зловещ външен вид. Дори американската красавица Алая се сдобива с такива във филма Queen of the Damned.

Жажда за кръв:

След като порфирията води до занижени нива на хем, съвсем естествено възниква въпросът може ли страдащият да си го набави отнякъде? Отговорът е „да”. Хем всъщност е комплексно съединение, което съдържа един железен йон по средата на молекула, известна като протопорфирин ІX. Това е едно от лекарствата, които днес намират приложение в облекчаване симптомите на порфирията.

Несъмнено пиенето на кръв ще доведе до това, че храносмилателните ензими ще разградят белтъчната част на хемоглобина, водейки до освобождаването на свободен хем и даже протопорфирин ІX. Но реално набавянето на тези вещества не е толкова просто, защото вероятността те да преминат през чревната стена и да попаднат в кръвообращението е много малка.

И когато говорим за реално лечение с протопорфирин ІX, ще кажа, че има значение фактът, че това вещество се въвежда венозно – директно в кръвообращението, а не се яде! Искам също да подчертая, че дори да облекчава някои от симптомите, то в никакъв случай не трябва да се асоциира с глад за него или някаква подобна развита зависимост. Интересен факт е, че именно този железен йон, който споменах, придава червения цвят на нашата кръв. При мекотели в една подобна структура вместо железен стои меден йон, който прави тяхната кръв синя. Това поражда въпроса какви са хората, които претендират да са със синя кръв – аристократи или мекотели?

Сън в ковчег:

Както знаем, граф Дракула от романа на Брам Стокър предпочита да прекарва дните си в това ексцентрично легло. Подобен навик е имала и великата актриса Сара Бернар. Прави ли я това вампир? Не. Всъщност тя е разчитала на мистичния облик, който живият или привидно жив човек в ковчег предизвиква във фантазията на хората. Но причина за това са други състояния, не пряко свързани с порфирията.

Действително, лошото познаване на трупното разлагане може да доведе до погрешни изводи при евентуално разравяне на нечий гроб. Твърди се, че при ексхумация на вампир се вижда голямо количество кръв около устата, като че ли скоро е ставал и е ходил на лов. Всъщност това е съвсем нормално. Когато започнат процесите на гниене в тялото на мъртвеца, може да се получат големи количества газове, които да избутат кръвта в главата, а това от своя страна да предизвика масивен кръвоизлив от устата и носа. При не толкова напреднал стадий този процес може просто да придаде румен вид на лицето, а това да създаде впечатление, че човекът изглежда по-жив и здрав, отколкото преди смъртта.

Едно от популярните средства за справяне с проблема е забиването на кол в сърцето. Действително, наличието на голям отвор в гръдната област би предотвратило повишаването на налягането в трупа и оттам би елиминирало всички ефекти, произлизащи от него.

Друга серия от случаи засяга издрасканата с нокти вътрешна страна на капака на ковчега. Наистина съществуват такива състояния, при които сърдечната и дихателната дейност на човека са много занижени и не е можело да се доловят с простите средства, на които са разчитали лекарите по онова време. Така не е било изключено да се стигне до това човек буквално да бъде погребан жив и да се събуди, когато вече е късно – големият ужас на класика Едгар Алън По, който описва тази кошмарна фантазия в разказа си „Преждевременното погребение”. Съвременните филмови вампири обаче предпочитат просторни скъпи домове и вече са забравили неудобната дървена кутия.

Върколаци:

Съществуват много видове порфирия. Някои се свързват със състояние, известно като хипертрихоза. То се изразява в свръхокосмяване на тялото. Факт е, че в началото не е имало митове за върколаци, защото това понятие е било еквивалентно на вампир. Днес тези образи са се отделили и даже в съвременните романи и филми като „Подземен свят” с красивата Кейт Бекинсейл се наблюдава война между вампири и върколаци. Така върколаците често са добре сложени мъже, които преминават през екрана от ляво на дясно, а после от дясно на ляво. Това, което се пропуска, е, че хипертрихозата се характеризира с интензивно окосмена ушна мида – все пак един такъв образ няма да се хареса много и няма да се продава толкова скъпо.

Алергия към сребро:

Много е трудно да се намери обяснение на този мит. Съвсем естествено е на някакъв етап от живота си човек да развие алергия към метали като мед, хром и никел, но не и към сребро. Тук трябва да се отбележат антисептичните свойства на среброто. Доскоро сребърният нитрат е бил популярен антисептик, използван от редица лекари. Предполага се, че на него се дължат и лечебните свойства на светената вода. Възможно е този мит да е възникнал, когато хората са обявили вампирите за дяволски изчадия, и така, както гласи популярният израз, те да бягат от среброто „като дявол от тамян”.

Непоносимост към чесън:

Едно друго състояние, което се асоциира с някои видове порфирия, е хемофилията. Тя се характеризира с удължено време за кръвосъсирване. Повечето от нас са свикнали да не обръщат особено внимание на драскотините, които получават всекидневно, но за хора с това състояние обилното и продължително кървене е сериозен проблем. Редица други болести също се асоциират със забавено кръвосъсирване, като най-разпространен вероятно е диабетът. Интересен факт е, че в древната персийска медицина чесънът е бил използван за забавяне на кръвосъсирването при хора с противоположния проблем – ускорено кръвосъсирване, водещо до предразположеност към инфаркт и инсулт. В този смисъл би било абсолютно противопоказно за човек с порфирия да консумира чесън, тъй като това би довело до задълбочаване на проблема със забавеното кръвосъсирване и обилното кървене. Днес вампирът е един популярен образ, който се стреми да се хареса на простосмъртните дами и така страхът от чесън се оправдава от по-различни съображения.

Брокат по кожата:

Всъщност това е признак за вампиризъм, който далеч не се корени в старите митове и легенди, а по-скоро в новите филмови продукции, в които вампирската кожа блещука на светло. Истината е, че прекурсорите на хема, натрупващи се в кожата и зъбите, са флуоресцентни. Това означава, че могат да погълнат един цвят светлина и няколко наносекунди по-късно да излъчат друг. В случая на порфирините тази светлина е червена. Подобни молекули, наричани оптични избелители, се слагат в праховете за пране. Те полепват по вашите дрехи и когато излезете на светло, ви създават илюзията, че те са по-бели, отколкото всъщност са. Несъмнено всеки, който е посещавал дискотека с популярните ултравиолетови лампи, е забелязал, че не само дрехите, но и зъбите и ноктите на всички хора светят в синьо, а лещите на очите – в зелено.

Накрая искам да подчертая,

че всички генетични заболявания, в това число и порфирията, са нелечими и незаразни. И както стана ясно, страдащите от порфирия не са жадни за кръв чудовища, непрекъснато дебнещи жертвите си зад ъгъла на тъмната улица. Може би те просто са имали „късмета” да бъдат прославени от митовете и легендите в едни по-безпросветни времена. Защото всяко необяснено явление е неразличимо от магия.

Христо Колев 

Коментари