Една гигантска котка, дълга близо 37 метра, се излежава под слънчевите лъчи в Перу. Ушите ѝ са щръкнали, а коремчето – открито. Всъщност, това е един наскоро открит геоглиф на около 2000 години, намиращ се в прословутата пустиня Наска в Перу.

След като учените започват да подобряват достъпа до площадка за наблюдение, наречена Mirador Natural, те забелязват едва доловимите контури на котка върху хълма.

„Доста впечатляващо е, че продължаваме да откриваме нови фигури. Същевременно знаем, че има още много такива“, казва Джони Исла, главният археолог на Перу, занимаващ се с геоглифите в Наска. Това са огромни рисунки в почвата на пустинята, повечето от които са създадени от цивлизацията Наска в периода 500 г. пр. Хр. до 500 г. сл. Хр.

„Фигурата беше на път да изчезне, тъй като е под наклон и е подложена на ерозия от много години“, казва той за Ройтерс. Геоглифът е бил почистен и консервиран от екип археолози, за да стане видим.

Под червеникав-кафявата пустиня откриваме жълто-сива почва. Когато горният пласт се отстрани, по-долният и по-светъл веднага се откроява. В района няма твърде много дъжд, вятър или ерозия, което позволява на тези създадени от човека формации да останат почти непокътнати в продължение на хиляди години.

Някои от геоглифите са с геометрична форма, други са най-обикновени линии, трети представляват сложни рисунки на животни или обекти и често се простират на множество метри (и съответно се виждат най-добре отдалече или отвисоко).

Конкретно геоглифът на котката вероятно е създаден между 200 и 100 г. пр. Хр., което означава, че е част от късния Паракас. Тъй като културата на Наска е започнала да се развива около 100 г. пр. Хр., много е вероятно културата на Паракас да е нарисувала тази котка.

Ако това е вярно, то геоглифът на котката е по-стар от останалите в района.

„Тази находка показва за пореден път богатото и разнообразно наследство на тази местност“, казва министерството на културата на Перу в изявление.

Въпреки че все още не сме сигурни защо древните хора са създавали тези рисунки, скорошни проучвания подсказват, че те най-вероятно са изпълнявали ролята на обозначителни маркери, помагащи на пътешествениците. Не е изключено и народът да е искал да осъществи своеобразна визуална връзка със своите богове, които са ги наблюдавали от небесата.

Източник: Science Alert