Най-странното в случая е, че тези „зомби“ гени не са случайни – те са онези, които се задействат в спешни ситуации. Например за да противодействат на стрес или за да активират имунната система. Някои от тях обикновено се активират при сформирането на ембрион.
Не всички гени обаче са полезни. Екипът е открил, че някои, които стимулират растежа на рак, също се активират след смъртта на тези животни. Това кара учените да предполагат, че при един току-що починал организъм клетъчното състояние на тялото се връща към фаза на бързо развиващ се ембрион.
Може би изграждането на ново тяло и отчаяните опити да се съживи онова, което вече е починало, е на практика едно и също нещо за тези стотици „зомби“ гени.
Разбира се, те никога не биха могли да постигнат целта си и да върнат една починала мишка, риба зебра или човек към живот. Ако обаче разберем какво точно правят (и защо), ще повлияем на живота на пациенти, живеещи с трансплантирани органи.
Проучванията показват, че хората, на които са били трансплантирани органи, имат много по-висок риск да развият 32 различни вида рак, включително неходжкинова лимфома, рак на бъбрека, на черния дроб и т.н. В момента лекари от цял свят се опитват всячески да се преборят с това.
„Да, трансплантирането на органи спасява живота на пациентите. То обаче ги излага и на риск от развиването на рак. Отчасти това се дължи на лекарствата, чиято цел е да подтиснат имунната система и да намалят шанса органът да бъде отхвърлен“, казва Ерик А. Ейнджълс от Националния раков институт към NIH, САЩ.
