Когато сърцето и мозъкът на един човек спрат да работят, наред с неговите кръвоносна и дихателна система, е време да обявим часа на смъртта. Тялото е вече не върши своята работа, в него няма живот. Или може би грешим, пита Science Alert?
Екип от Университета на Вашингтон, ръководен от микробиолога Питър Нобъл, проучва генната дейност на починали мишки и риба зебра. Причината? Минали проучвания са открили, че множество гени в човешките трупове са били активни над 12 часа след смъртта.
В края на краищата изследователите са открили над 1000 гени, които са продължавали да функционират дори след смъртта. По-интересното в случая е, че те не са доизживявали последните си мигове. Напротив – активността им се е засилвала.
При мишките 515 гени са започнали да функционират на пълен капацитет до 24 часа след смъртта. При рибата зебра – 548 гени са продължили да работят на пълен капацитет 4 дни след като животното е починало. Чак тогава са започнали да показват признаци на смърт.
Екипът открива всичко това, като измерва променливите нива на информационната РНК в мишката и рибата зебра при смъртта и 96 часа по-късно. Тази иРНК носи информация за синтеза на една или няколко полипептидни вериги. Тя казва на нашите гени кои протеини трябва да бъдат произведени и от кои клетки. Съответно – ако има повече иРНК в една клетка, това означава, че в момента има повече гени, които са активни.
