Стотици гени стават изключително активни 4 дни след смъртта

24 юни 2016 г., 13:40
26304

Artem Furman / Shutterstock

Когато сърцето и мозъкът на един човек спрат да работят, наред с неговите кръвоносна и дихателна система, е време да обявим часа на смъртта. Тялото е вече не върши своята работа, в него няма живот. Или може би грешим, пита Science Alert?

Екип от Университета на Вашингтон, ръководен от микробиолога Питър Нобъл, проучва генната дейност на починали мишки и риба зебра. Причината? Минали проучвания са открили, че множество гени в човешките трупове са били активни над 12 часа след смъртта.

В края на краищата изследователите са открили над 1000 гени, които са продължавали да функционират дори след смъртта. По-интересното в случая е, че те не са доизживявали последните си мигове. Напротив – активността им се е засилвала.

При мишките 515 гени са започнали да функционират на пълен капацитет до 24 часа след смъртта. При рибата зебра – 548 гени са продължили да работят на пълен капацитет 4 дни след като животното е починало. Чак тогава са започнали да показват признаци на смърт.

Екипът открива всичко това, като измерва променливите нива на информационната РНК в мишката и рибата зебра при смъртта и 96 часа по-късно. Тази иРНК носи информация за синтеза на една или няколко полипептидни вериги. Тя казва на нашите гени кои протеини трябва да бъдат произведени и от кои клетки. Съответно – ако има повече иРНК в една клетка, това означава, че в момента има повече гени, които са активни.

Най-странното в случая е, че тези „зомби“ гени не са случайни – те са онези, които се задействат в спешни ситуации. Например за да противодействат на стрес или за да активират имунната система. Някои от тях обикновено се активират при сформирането на ембрион.

Не всички гени обаче са полезни. Екипът е открил, че някои, които стимулират растежа на рак, също се активират след смъртта на тези животни. Това кара учените да предполагат, че при един току-що починал организъм клетъчното състояние на тялото се връща към фаза на бързо развиващ се ембрион. 

Може би изграждането на ново тяло и отчаяните опити да се съживи онова, което вече е починало, е на практика едно и също нещо за тези стотици „зомби“ гени.

Разбира се, те никога не биха могли да постигнат целта си и да върнат една починала мишка, риба зебра или човек към живот. Ако обаче разберем какво точно правят (и защо), ще повлияем на живота на пациенти, живеещи с трансплантирани органи.

Проучванията показват, че хората, на които са били трансплантирани органи, имат много по-висок риск да развият 32 различни вида рак, включително неходжкинова лимфома, рак на бъбрека, на черния дроб и т.н. В момента лекари от цял свят се опитват всячески да се преборят с това.

„Да, трансплантирането на органи спасява живота на пациентите. То обаче ги излага и на риск от развиването на рак. Отчасти това се дължи на лекарствата, чиято цел е да подтиснат имунната система и да намалят шанса органът да бъде отхвърлен“, казва Ерик А. Ейнджълс от Националния раков институт към NIH, САЩ.

Той допълва, че рискът от рак при тези пациенти е сходен с онзи, който хората с ХИВ инфекция имат.

Огромното количество лекарства, които пациентите с трансплантирани органи трябва да приемат, за да подтиснат имунната си система (и тялото им да не отхвърли новото тяло), вероятно обяснява отчасти високия риск от рак. Активирането на тези „зомби“ гени в органа обаче вероятно също имат някаква роля, казва Нобъл пред Science Magazine.

Резултатите от проучването може да бъдат прочетени тук и тук.

Нобъл подканва всички учени, които искат, да ги прегледат и да поднесат своите критики (преди крайният материал да бъде публикуван в специализирано списание). От една страна, това звучи наистина страхотно, но от друга означава, че докато резултатите не бъдат потвърдени и от други страни, трябва да бъдем скептични.

„Най-вероятно можем да научим страшно много неща, като проучваме смъртта“, заключва Нобъл.

Ключови думи:
Коментари