„Все на мен ми се случва така!”, възкликна онзи ден Зоя в края на един от „онези дни”, в които никак, ама никак не върви. Колелото й се счупило на път за работа, на обяд се скарала със сервитьорката по повод качеството на ризотото, не получила желания хонорар и вследствие на това беше много, много нещастна.За разлика от Хрис, която се беше запознала със страхотен мъж, който помогнал с оправянето на документите около катастрофиралото й фиатче, и злорадстваше.

Чакайте малко... Не ми излиза уравнението. И на двете мили моми се беше случило по нещо неприятничко. Защо тогава едната подсмърчаше в чая, а другата хихикаше и пускаше мехури в бирата?

Ще кажете – характер. Едната е позволила да бъде смачкана от дребните неща, които могат да се случат на всеки, а другата е видяла лъжичката мед в кацата с катран и я е разбъркала в сутрешното си капучино. Честно ли е? Не, казвате, Зоя сама си е виновна, чувам ви. Но говорите така само защото може би не знаете, че

една трета от потенциала ни да бъдем щастливи е заложена в гените ни от самото раждане.

Мнението не е мое, а на уважавани учени от лондонския колеж „Юнивърсити”, Калифорнийския университет в Сан Диего и Харвардската школа по медицина. Те проучили 1000 двойки близнаци на юношеска възраст и открили, че докато част от способността ни за щастие зависи от житейските обстоятелства – младите и старите хора например статистически са по-щастливи от тези на средна възраст, – наследствеността също играе сериозна роля в хазарта на съдбата ни. Ян-Емануел де Нев от „Юнивърсити” успял да открие точния виновник за това. В опитите си да намери гена на щастието той насочил вниманието си към един от обичайните заподозрени – гена, който кодира молекулата регулировчик, разпределяща хормона на удоволствието серотонин в клетъчните ни мембрани.

Серотонинът има огромно влияние върху нашите настроения. Той ни прави по-самоуверени – ако го инжектирате на животно, то ще започне да се държи като доминиращ самец. Той ни кара и да се чувстваме по-доволни и спокойни. При рязък спад на хормона в организма, обикновено заради изтощаването му при стресови ситуации,

когато тялото се опитва да компенсира нервното напрежение,

изстисквайки и последната капка от еликсира на спокойствието, ние усещаме лека депресия. Ако нивата на серотонина в мозъка постоянно са ниски, депресията може да се задълбочи и дори да стане хронична.

За да се разпределя правилно в нашето тяло, серотонинът се нуждае от така наречените транспортери. Генът, който ги произвежда, има два варианта – къс и дълъг. Естествено, дългият произвежда повече от така необходимите молекули. Всеки човек притежава по две копия на този ген, наследени от родителите. Някои от нас имат по два дълги алела (или варианти), други – къс и дълъг, а трети просто са изтеглили късата сламка два пъти.

Аналогията не е случайна. Проучването показва, че хората, които имат два дълги варианта на този ген, като цяло са много по-щастливи и доволни от живота си от останалите.

Близнаците от проекта на д-р Де Нев оценили нивото на общото си удовлетворение и се оказало, че онези с по два дълги алела са 17% по-щастливи от младежите с два къси. Единият дълъг алел повишава шанса за щастие с 8 процента.

Според анализ на сп. „Икономист” откритието обяснява защо

хората от азиатския континент като цяло се смятат за нещастни

и недоволни от живота – факт, потвърден от много проучвания и допитвания. Експертите недоумяваха как гражданите на страни като Япония и Южна Корея, където качеството на живот е по-високо, отколкото в 90% от останалата част на света, може да са толкова депресирани и унили. Оказва се, че наследствеността на азиатските народи, които са много по-подобни генетично помежду си, отколкото генно разнообразната Африка например, твърде често ги дарява с два къси варианта на гена на щастието. Проучване на Северозападния университет в щата Илинойс извади на бял свят тревожния факт, че Япония и Китай показват едновременно най-голяма концентрация на население с два къси варианта на гена и най-високи нива на депресия, тревожност и обща потиснатост.
Естествено, вината не може да се хвърли изцяло върху гените. Културните особености на тези народи, обичаят да се работи до състояние на крайна преумора и високата отговорност, която китайците и японците чувстват към семейството и държавните институции, също играят роля. Добрата новина е, че

това, което ни се случва във всекидневието, може реално да повлияе върху проявяването на неблагоприятните гени.>>