Шест древни легенди, които се основават на реални събития
Атлантида
Един от най-известните митове в човешката история, описан от гръцкия философ Платон, разказва историята за високо развита древна цивилизация, потънала под вълните и изгубена завинаги. Макар че твърдението се оспорва, редица археолози смятат, че митът може да препраща към рухването на Минойската империя.
Преди около 3 650 години, мощно вулканично изригване е разтърсило остров Санторини, известен още като Тера. Огромната магмена камера избухнала на повърхността толкова катастрофално, че основата на острова се сринала, изпращайки цунами към Крит и погребвайки голяма част от острова в морето. Високоразвитата Минойска цивилизация потъва под вълните завинаги.
Буревестника и кита
Друга приказка на коренното американско население разказва за Буревестника, добронамерено свръхестествено същество, което се спуснало в морето, за да се разправи с кита убиец, който лишавал племето Куилют от прехрана. По време на тази епична битка се породили мощни вълни и много хора на земята загинали в хаоса. В крайна сметка Буревестника успял да издигне кита над вълните и да го стовари на земята с яростен гръм.
Удивителното е, че през 80-те години на миналия век геолозите откриват доказателства, че през 1700 г. в северозападната част на Тихия океан е имало мощно земетресение, предизвикало цунами. То не само ударило американското крайбрежие, където вероятно са живели Куилют, но било толкова мощно, че е достигнало чак до Япония.
Големият потоп
Разбира се, Ноевият ковчег с всички видове животни в него няма как да мине за историческа истина, но много елементи от библейския разказ за потопа се повтарят и в други древни текстове от Близкия изток. Един от тях е епосът за Гилгамеш.
В тази месопотамска сага, датираща от 7. век пр. н.е., боговете решили да причинят невиждан подоп и да унищожат света. Един от боговете, Еа, казал на човек на име Уту-Напищим да построи лодка, за да спаси себе си и семейството си заедно с цял куп животни. Историята се развива почти по същия начин като библейската. Дали обаче има някакви доказателства, че действително е имало такива наводнения?
Геологическите изследвания показват, че в Черно море спират да се вливат ледникови води в края на последния ледников максимум, преди 11 500 години. Вместо това ледниците се топят в Северно море и водата в Черно море започна да намалява. По същото време Средиземноморският басейн се пълнел с морска вода от Атлантическия океан. Двете морета бяха разделени от ивица суша. В крайна сметка Средиземно море се преляло в Черно. Това накарало седиментната бариера между двете морета да се разкъса драматично и всеки, който би могъл да наблюдава това, щеше да види водопад, 200 пъти по-мощен от Ниагарския водопад, който пълни басейна толкова бързо, че може да потопи цял град за по-малко от ден.