Друга сериозна пречка е фактът, че за разлика от други древни езици, при надписите на ронгоронго липсва контекст, който може да помогне за тяхното разбиране. Липсват например илюстрации, както и паралелни текстове с писменост, която може да бъде прочетена. Т.е. за йероглифите от Рапануи няма аналог на Розетския камък, а шансът такъв да бъде открит е практически нулев. Писмеността на Великденския остров представлява самотна останка от една почти напълно

изчезнала култура.

Не само че последният човек, способен да чете и пише на ронгоронго, е починал, преди писмеността да бъде открита за света, а и самият език, на който най-вероятно са написани надписите (старият рапануи) вече не съществува. Езикът, на който говорят съвременните обитатели на Великденския остров, е толкова смесен с таитянския, че е напълно безполезен за разчитането на ронгоронго. Запазените образци от стария език са много малко и много ограничени по своя характер.

В историята има два документирани опита за свързване на надписите с говоримия език рапануи, като и двата опита са били извършени през 19. век. Първо епископ Жосен (през 60-те и 70-те години на 19. век), а по-късно ковчежникът на американския военен кораб „Мохикан” Уилям Томпсън (през 1886 г.) се опитали да намерят местни хора, които да разчетат надписите на ронгоронго. И в двата случая събраните сведения не са допринесли с абсолютно нищо за дешифрирането на загадъчната писменост въпреки усилията на поколения изследователи. В първия случай се оказало, че рецитациите на работника от Рапануи Меторо Тауа Уре не могат да бъдат свързани с конкретните надписи по никакъв начин. Изводът на мнозина изследователи е, че Меторо най-вероятно не е разбирал нищо или целенасочено е скрил знанията си. При всички случаи епископът се отказал от проучването, когато открил, че при всяко отделно „четене” Меторо дава различно значение на едни и същи символи. От своя страна разпитаният от Томпсън местен жител

Уре Ва’е Ико

след много увещания, подаръци и обилна почерпка с алкохол започнал да „чете” надписите, рецитирайки митове за богове и богини. Въпреки усилията до момента никой не е успял да свърже рецитациите на Уре Ва’е Ико с надписите по някакъв смислен начин. Въпреки това някои изследователи предполагат, че Уре е рецитирал автентични ронгоронго текстове, които е запомнил наизуст в своята младост. Проблемът е, че те не могат да бъдат свързани с конкретни надписи и поради това не могат да помогнат за разчитането на писмеността.

С времето произходът на ронгоронго е родил много екзотични псевдонаучни теории, които принадлежат по-скоро на популярната култура, отколкото на науката. Ако изключим тези, които включват посещението на извънземни, най-популярни сред тях са хипотетичните връзки с древните култури на Мезоамерика и с древноиндуската цивилизация. Първата „теория” - от 1892 г., принадлежи на австралийския лекар Алън Карол, според когото писмеността на Рапануи е дело на изчезнало население от преселници, дошли в дълбоката древност от Централна Америка. Нещо повече, Карол дори публикувал своя поредица от „преводи” на ронгоронго текстове. Днес знаем, че тези публикации представляват чиста художествена измислица. От своя страна през 1932 г. Вилхелм де Хевеси се опитал да свърже ронгоронго с древната цивилизация, съществувала през бронзовата епоха в долината на река Инд. Хевеси базирал теорията си на повърхностната прилика между някои символи в двете писмени системи.