Въпреки всички опити за

разгадаването на ронгоронго

през изминалите над 140 години писмеността на Великденския остров остава почти пълна загадка. Най-големите постижения на изследователите за цялото това време се изчерпват с класифицирането на всички използвани графични символи, както и почти сигурното идентифициране на един от текстовете като лунен календар. През 2007 г. руските изследователи Позднякови (баща и син) съставиха „азбуката” на ронгоронго, като идентифицираха 52 различни символа, които в различните си варианти съставляват общо 99,7% от всички запазени текстове. Степента, в която писмеността на Великденския остров остава загадка, се илюстрира от факта, че учените все още спорят за някои фундаментални неща, включително за това дали ронгоронго представлява истинска писменост на езика рапануи, или е протописменост, или дори проста мнемонична система. Дори тези учени, които смятат ронгоронго за развита писменост, спорят дали става въпрос за логографска, или за сричкова „азбука”, т.е. дали отделните символи обозначават цели думи, или пък отделни срички. Статистическият анализ сочи, че писмеността на Великденския остров няма белезите нито на чисто логографска, нито на чисто сричкова система. От 50-те години на 20. век

мнозинството изследователи

се придържат към схващането, че ронгоронго не представлява напълно развита писменост. Като мотивация за това схващане се приема липсата на каквото и да е разбиране на надписите въпреки многобройните опити те да бъдат разчетени като логографска или сричкова писменост. За сериозен аргумент в тази насока се приема и фактът, че възникването на оригинална писменост е изключително рядко събитие в човешката история. Ако приемем тази теория, ще трябва да приемем и извода, че в такъв случай разчитането на надписите ще бъде невъзможно.

При всички случаи е факт, че с времето загадъчните йероглифи от Рапануи се превърнаха в нещо много повече от неразчетена писменост. Ронгоронго е не само последната оцеляла до днес загадка на Великденския остров, но и истински културен феномен, поставящ Рапануи на специално място в колективното въображение на човечеството.

Автор: Начо Стригулев