Митове за сътворението на света - митът на ацтеките
Според митологията на ацтеките не съществувал никакъв първоначален Хаос. Затова пък имало първичен ред – абсолютен вакуум, непрогледен черен и безкраен мрак, в който по някакъв странен начин живеел върховният бог Ометеотъл. Той имал двойствена природа – притежавал както мъжко, така и женско начало, бил добър и същевременно зъл, и топъл, и студен, съвместявал истината и лъжата, бялото и черното.
От него се родили останалите богове: Уицилопочтли, Кетцалкоатъл, Тескатлипока и Шипе-Тотек, които на свой ред създали гиганти, вода, риби и други божества.
Тескатлипока се възнесъл на небето, пожертвал себе си и станал Слънце. Но там се сблъскал с Кетцалкоатъл, повел битка с него и загубил. Кетцалкоатъл хвърлил Тескатлипока от небосвода и сам станал Слънце. После Кетцалкоатъл сътворил хората и им дал за храна орехи.
Тескатлипока обаче, все още сърдит на Кетцалкоатъл, решил да си отмъсти на неговите творения и превърнал хората в маймуни. Като видял какво е станало с първите хора, Кетцалкоатъл изпаднал в ярост и призовал мощните сили на урагана, за да разпилеят противните маймуни по целия свят.
Докато Кетцалкоатъл и Тескатлипока воювали помежду си, Тиалок и Чалчиутликуе също се превърнали в слънца, за да продължат цикъла на деня и нощта. Но яростната борба на Кетцалкоатъл и Тескатлипока ги помела и те също били хвърлени от небесата.
В края на краищата Кетцалкоатъл и Тескатлипока прекратили враждата си, забравили миналите обиди и създали от мъртвите кости и кръвта на Кетцалкоатъл нови хора – ацтеките, родоначалници на човешката раса.
Цветелина Велчева