В митологията на суровите войнолюбиви викинги се разказва за великан на име Имир, целия покрит със скреж и лед. До неговата поява светът бил разделен на Муспейлхейм, царството на огъня, и Нифлхейм, царството на мъглите, леда и студа. Между тях се простирала черната бездна Гинунгагап, символизираща абсолютния хаос. Именно от сливането на двете противоположни стихии се родил Имир.
Когато Имир се изпотил, заедно с потта от дясната му подмишница излезли мъж и жена. Мъжът се наричал Бури, чийто син Бор на свой ред имал трима синове – Один, Вили и Ве. Тримата братя управлявали небесния град Асгард, обиталището на боговете. Но това не им стигало и те решили да убият прадядо си Имир и да сътворят от него света.
Имир пролял реки от кръв – достатъчно, за да се запълнят моретата и океаните; от черепа на злощастния гигант братята създали небосвода, от натрошените му кости направили планините, а от размазания му мозък – облаците.
Один и братята му решили да се заселят в този нов свят. На морския бряг намерили две прекрасни дървета - ясен и елша, от които направили съответно мъж и жена. Именно те станали родоначалници на човешката раса.
Цветелина Велчева
