През последните 56 години Долменът на Гуадалпера е бил потопен под изкуственото езеро Валдеканяс в Испания. Рекордно високите температури през последното лято обаче, последвани от две силни топлинни вълни, предизвикаха суши, които намалиха крайбрежието до такава степен, че да разкрият на повърхността мегалитния каменен кръг.

Монументът е изграден от 150 гранитни камъка, някои от които са издялкани. Всички са поставени във вертикална позиция. Кръгът от камъни създава център с формата на яйце с 5 метра ширина. Към него води коридор, който е четири по-голям като дължина. На входа към центъра откриваме 2-метров издялкан камък, който е пълен с рисунки. Според археолозите те представляват река Тагус – същата, която е била използвана за създаването на резервоара.

Най-високият камък обикновено се намира малко под повърхността на водата. През последните пет десетилетия (особено през последното), монументът частично се е появявал над водата. Това лято обаче успяхме да го видим целия за първи път от 1963 година насам.

Долменът Гуадалпера  Източник: Wikimedia Commons

Това лято предизвика суши в голяма част от Северното полукълбо. Температурите в Испания разбира редица рекорди още в началото на сезона, като стойности над средното ниво бяха отчетени и през септември. Ето защо не е изненадващо, че юни бе третият най-сух месец в историята на страната през този век.

Сушата засегна най-вече фермерите в района, техните посеви изсъхнаха, а резервоарът намали сериозно нивото си. Ефектът от високите температури се вижда ясно на изображенията, направени от сателита Landsat 8 на NASA. Контрастът между 2013 и 2019 г. е поразителен.


Източник: Lauren Dauphin/NASA

Този каменен кръг, известен повече като „испанският Стоунхендж“, е бил построен преди около 7000 години. Смята се, че първоначално е имал покрив и е изпълнявал функцията на гробница, пазар или място за извършване на религиозни ритуали. Открит е за първи път от немския археолог Хюго Обермайер през 1926 г. Резервоарът Валдеканяс пък е построен по времето на фашисткия диктатор Франсиско Франко през 60-те години на миналия век.

В момента интересът към монумента е по-висок от всякога. Дори съществува петиция за преместването му от езерото. Гранитните камъни са порести и дългият им престой под водата със сигурност им се е отразил негативно. Хората са разтревожени, че скоро те ще бъдат напълно унищожени и така Испания ще изгуби един важен елемент от своята праистория.

Източник: IFLScience