Какво общо имат древните дворци на територията на днешна Турция, вулкан в Аляска и наблюдения на Венера отпреди близо четири хилядолетия? На пръв поглед – нищо. Оказва се обаче, че взети заедно, те могат да помогнат на учените да разрешат един отдавнашен исторически спор: кога точно е паднало Старовавилонското царство?

В ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), международен екип, ръководен от Шарлот Пиърсън от Университета на Аризона, представя доказателства в подкрепа на датировката 1587 г. пр.н.е. За целта учените съчетават данни от древна дървесина, писмени документи и следи от вулканични изригвания, запазени в полярните ледове.

Защо не знаем кога точно е паднал Вавилон?

В Древна Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат, възникват едни от първите цивилизации, създали собствена писменост. Благодарение на нея до наши дни са достигнали хиляди свидетелства за живота в региона: от административни записи и търговски договори до сведения за владетели и астрономически наблюдения.

Проблемът е, че древните месопотамци не са броили годините по начина, по който го правим днес. Събитията често са били датирани според управлението на съответния цар. Един документ например може да споменава „десетата година от царуването на Ами-Садука“, но това не ни казва непосредствено на коя година от съвременното летоброене съответства тя.

Ето защо историците използват няколко конкуриращи се хронологии, между които понякога има разминавания от десетилетия.

Сред събитията, чиято точна датировка продължава да предизвиква спорове, е падането на Старовавилонското царство. Неговият най-прочут владетел е Хамурапи, останал в историята със своя сборник от закони.

След смъртта му държавата постепенно отслабва. Нейният край настъпва, когато хетският владетел Мурсили I предприема военен поход срещу Вавилон, превзема града и слага край на Първата вавилонска династия.

Традиционната средна хронология поставя това събитие през 1595 г. пр.н.е., докато други системи предлагат различни дати.

Важно е да уточним, че става дума за Старовавилонското царство, а не за много по-късното Нововавилонско царство, свързано с Навуходоносор II.

Как древните дървета помагат на историците?

За да прецизират хронологията, учените изследват дървени греди от дворцовите комплекси в Кюлтепе и Аджемхьоюк, на територията на днешна Турция.

Някои от тези дървета са били отсечени преди близо 4000 години, но годишните им пръстени все още пазят ценна информация.

Всяка година дървото образува нов пръстен, а в него остава своеобразен запис на условията, при които е растяло. Освен ширината на пръстените изследователите могат да измерят и съдържанието на радиоактивния изотоп въглерод-14.

Количеството му в атмосферата се променя с времето. Тези изменения се отразяват в дървесината и позволяват на учените да съпоставят древните образци с вече датирани последователности от годишни пръстени.

Така дървесината се превръща в своеобразен календар, който може да бъде разчетен хилядолетия по-късно.

Най-външните запазени пръстени в дървесината от двореца на Варшама в Кюлтепе са датирани към 1837–1836 г. пр.н.е., а тези от двореца Саръкая в Аджемхьоюк – към 1778 г. пр.н.е. Така учените получават ориентир за времето, когато дърветата са били отсечени.

Вавилон днес. Източник: Dave Primov / Shutterstock

Тези дати могат да бъдат съпоставени с глинени плочки, открити при археологическите разкопки. Документите съдържат сведения за търговията и политическите отношения между древните държави.

По този начин учените получават независими отправни точки, които им помагат да преценят коя историческа хронология е най-вероятна.

А какво общо има вулкан в Аляска?

Тук историята става още по-интересна.

Древните вавилонци са наблюдавали внимателно небето. Сред запазените им астрономически записи има сведения за появата и изчезването на Венера от погледа на наблюдателите по време на управлението на цар Ами-Садука.

Тези документи отдавна представляват интерес за историците, но тълкуването им е трудно. Движението на Венера следва повтарящи се цикли, поради което наблюденията могат да съответстват на повече от една историческа хронология.

Новото изследване предлага допълнителен ориентир.

Учените разглеждат възможността някои необичайни наблюдения на Венера да са били повлияни от вулканични аерозоли в атмосферата. След големи изригвания фини частици и серни съединения могат да достигнат високо в атмосферата и да намалят прозрачността ѝ.

Изследователите съпоставят древните астрономически сведения с данни за вулканични изригвания, запазени в полярни ледени ядра.

Особено добро съответствие откриват с изригването на вулкана Аниакчак в Аляска около 1628–1627 г. пр.н.е. То е сред най-мащабните вулканични събития през последните няколко хилядолетия. Повече подробности за връзката между изригването и древните астрономически наблюдения са представени в публикация на Phys.org, посветена на изследването.

Според авторите вулканичната мъгла може да обясни част от особеностите в записите за видимостта на Венера.

Тази връзка подкрепя т.нар. средно-ниска хронология (middle-low chronology), според която Вавилон е превзет от хетите през 1587 г. пр.н.е.

Датата не е окончателно доказана, но новите данни дават допълнителни аргументи в нейна полза.

Годишните пръстени разкриват и древна суша

Изследването има значение и за разбирането на други събития от историята на Близкия изток.

Анализът на древните дървета показва период на необичайно засушаване в Анатолия, включително три последователни години с особено тежка суша между 1194 и 1192 г. пр.н.е.

Това е приблизително времето, когато Хетското царство преживява тежка криза, а столицата му Хатуса е разрушена и изоставена.

Възможно е продължителното засушаване да е задълбочило икономическите и политическите проблеми на държавата. Самите дървесни пръстени обаче не могат да докажат, че именно климатът е причинил нейното рухване.

Макар между падането на Старовавилонското царство и упадъка на хетите да има близо четири века, и двата случая показват колко полезни могат да бъдат природните свидетелства за възстановяването на древната история.

Древните дървета, вулканичните отложения и астрономическите записи се оказват неочаквани съюзници на историците. Благодарение на тях събития отпреди близо четири хилядолетия постепенно намират своето място в календара.

Източници: Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), PubMed, Phys.org, Archaeology Magazine, PNAS Nexus – изригването на Аниакчак.

Превод, редакция и адаптация: Владимир Тодоров