Херон-Алън разделя човешките ръце на седем основни (чисти) типа – елементарната ръка, която според него говори за груба и примитивна натура, лопатковидната, чиито притъпени пръсти говорели за енергичност и трудолюбие, коничната, характерна за хора с вкус към изкуството, „ентусиазирани и щедри”, квадратната, типична за индивидите, склонни към наука, дисциплина и подреден начин на живот, възлестата ръка на философите и търсачите на истината, „острата” ръка на идеалистите и поетите и накрая смесения тип, който съчетава два или повече от шестте „чисти” типа. Херон-Алън отбелязва, че

в природата има общи положения, валидни за всички,

които по силата на причинно-следствената връзка оказват еднакъв ефект върху носителите си. С тази мисъл той дава имена на римски богове на всеки от пръстите, изпъкналостите и вдлъбнатините на ръката и изброява с болезнена педантичност значението на всяка възможна тяхна вариация.

Естествено, „науката” на Херон-Алън е повече в сферата на въображаемото, отколкото в света на фактите. И все пак учените от следващите десетилетия продължават да размишляват за особеностите на човешката ръка и тяхната възможна връзка с личността на индивида. И се оказва, че действително има такава връзка!

Модерната наука очерта някои любопитни подробности, които можем да наречем „хиромантията на 21. век”. От тях можем да научим много за здравето, вродените способности, личността и дори сексуалността на човека. Пръстите, дланите и всички линии, изпъкналости и вдлъбнатини на човешката ръка се оформят окончателно още в четвъртия месец от развитието на зародиша в утробата и остават непроменени до края на живота. В някакъв смисъл съдбата ни наистина е записана на дланта още преди раждането ни. Да видим кои са знаците, от които можем да научим нещо повече за себе си и за другите.

Дължината на пръстите

Едно от най-интересните открития на биолозите през последните години е фаталното съотношение между дължината на показалеца и безименния пръст. То се измерва, като се вземе дължината на показалеца (2D на научен жаргон) и се раздели на дължината на безименния пръст (4D). Оказва се, че с помощта на този прост метод можем грубо да изчислим нивата на тестостерона и естрогена в организма си. Съотношението 2D:4D е един от малкото полови диморфизми (физиологични разлики, обусловени от пола) между мъжа и жената, които се оформят окончателно преди пубертета. Като цяло мъжете имат по-дълъг безименен пръст – следствие на тестостеронните нива в утробата на майката, докато жените имат по-дълъг показалец заради влиянието на „женския” хормон естроген. Сред европейското население съотношението между дължината на тези два пръста е между 1,0 и 0,96, като жените обикновено клонят към по-високите нива, а мъжете – към по-ниските.

Какво можем да научим от това?

Проучванията показват, че мъжете с по-ниско 2D:4D съотношение (по-високи нива на тестостерон в утробата) са по-плодовити, по-агресивни и имат завишена склонност към спортовете и музиката. Господата с по-високи нива на това съотношение пък показват по-сериозен риск от сърдечносъдови заболявания.
Транссексуалните мъже, които предприемат операция за промяна на пола в жени, като цяло имат по-високо съотношение (по-ниски нива на тестостерона в утробата), подобно на това на средностатистическата жена.

По-ниското съотношение при жените често се свързва с хомосексуални или бисексуални предпочитания, както и със завишени нива на агресивност и самоувереност. Високите стойности на 2D:4D пък увеличават риска от рак на гърдата, но и са характерни за по-плодовитите дами.