Гадания: Като на длан

18 ноември 2018 г., 09:33
3674

Шарлатанство ли е хиромантията? Може ли наистина да кажем нещо за човека само като погледнем ръката му? Снимка: Shutterstock

„Како, дай си ръката да ти гледам!” Колко пъти съм чувала тези думи, когато минавам край църквата „Света Неделя” в София. Бързата инспекция на дланта ми винаги дава един и същ предсказуем резултат: „Две момчета съхнат по тебе, мила, един бял и един черен! Лоша жена ти желае смъртта! Да се пазиш! Дай сега една цигара”. Давам. Какво да се прави. Щом съхнат...

Вещи и не толкова вещи чертаят пътя на живота по линиите на ръката от векове насам. Още Александър Македонски е инспектирал характера на войниците си по дланите им, следвайки насоките на своя учител Аристотел.

„Линиите на човешката ръка не са начертани без причина.

Те са следствие от божествени влияния и личния характер на човека”, е смятал древният гръцки философ. На него дължим и популярността на хиромантията, която през следващите векове се разпространява като горски пожар из цяла Европа. На ръка са си гледали обаче още в древен Тибет, Вавилон, Египет, Персия и, разбира се, Индия. Индийците са смятали, че това изкуство е подарък за човечеството от бог Шива, който научил съпругата на създателя на вселената Брама да гледа на ръка. То е било известно като „самудрика” по името на легендарния цар Самудрагупта, прочут като приятел на изкуствата, религията и различните свещени практики. Той активно ги разпространявал сред поданиците си в древната империя Гупта, която от 320 до 550 г. сл.н.е. заемала по-голямата част от индийския субконтинент. Смята се, че авторът на епоса „Рамаяна” – мъдрецът Валмики, е написал още преди хиляди години първия учебник по хиромантия.

През Средните векове в Европа гледането на ръка се преследвало като дяволско дело и онези, които го практикували, били съдени като вещици.

Когато циганските племена навлезли масово в Европа през 14. век

– както се предполага, от Индия, - гледането на ръка започнало да се свързва главно с тази етническа група. От тях се боели – те били номади, чужденци със свой език и обичаи, които не приличали на никои познати дотогава на Стария континент. Именно затова започнали да им приписват магьоснически способности и да вярват на предсказанията, дадени над протегнатата длан. Суеверната връзка между хиромантията и ромите живее в общественото съзнание и до днес.

Горе-долу по същото време в Западна Европа започват да се пишат и първите трактати по хиромантия след времето на Аристотел. Много от тях са анонимни, но на някои ръкописи личат и имената на известни астролози като Региомонтанус и дори на монаси като някой си Рикардус Дов и доминиканеца Гелрия. В тях „учените” описват линиите и неравностите на човешката ръка и значението, което те имат в тълкуването на нашата личност и съдба. Така в един анонимен ръкопис, който днес се пази в Британския музей, четем, че: „Едрата длан често е резултат от тежка работа като тази на дърводелеца, но понякога ни е дадена така от самата Природа. Когато костите са едри, а мускулите – здрави,

техният собственик е силен, но с ленив ум.

Ако ръката е месеста, собственикът й е екстравагантен и често пияница. Ако човек има едри ръце със заострени накрая пръсти, то той е лъстив и притворен. Ако пръстите са широки, това е човек верен и добър писател. Ако ли е жена, нейната утроба е дълбока и си търси мъж”. Подобни умозрения явно са постигнати от наблюдението върху познатите на авторите хора, както и вследствие на обобщени асоциации от типа „голямо-силно-грубо-глупаво” или „фино-изтънчено-аристократично-възвишено”.

През следващите векове популярността на хиромантията постепенно залязва, само за да се възроди с пълна сила в средата на 19. век във викторианска Англия! Не само простолюдието, но и висшето общество е омаяно от „науката”, която се крие в човешката длан. Мнозина суеверни англичани преценявали всяка своя важна стъпка според указанията на модерните хироманти – мания, описана с ирония и хумор от Оскар Уайлд в новелата „Престъплението на лорд Артър Савил”. Един от тях, ориенталистът и преводач на Омар Хайям Едуард Херон-Алън, прекарал години от живота си в проучване на човешката ръка и

за първи път възприел нещо като научен подход към хиромантията.

Той внимателно изследвал физиологията на ръката, описал антропологически сведения за значението й в различните култури и накрая използвал знанията си, за да създаде систематичен наръчник за гледане на ръка с оглед на всичките й физиологични особености.

Херон-Алън разделя човешките ръце на седем основни (чисти) типа – елементарната ръка, която според него говори за груба и примитивна натура, лопатковидната, чиито притъпени пръсти говорели за енергичност и трудолюбие, коничната, характерна за хора с вкус към изкуството, „ентусиазирани и щедри”, квадратната, типична за индивидите, склонни към наука, дисциплина и подреден начин на живот, възлестата ръка на философите и търсачите на истината, „острата” ръка на идеалистите и поетите и накрая смесения тип, който съчетава два или повече от шестте „чисти” типа. Херон-Алън отбелязва, че

в природата има общи положения, валидни за всички,

които по силата на причинно-следствената връзка оказват еднакъв ефект върху носителите си. С тази мисъл той дава имена на римски богове на всеки от пръстите, изпъкналостите и вдлъбнатините на ръката и изброява с болезнена педантичност значението на всяка възможна тяхна вариация.

Естествено, „науката” на Херон-Алън е повече в сферата на въображаемото, отколкото в света на фактите. И все пак учените от следващите десетилетия продължават да размишляват за особеностите на човешката ръка и тяхната възможна връзка с личността на индивида. И се оказва, че действително има такава връзка!

Модерната наука очерта някои любопитни подробности, които можем да наречем „хиромантията на 21. век”. От тях можем да научим много за здравето, вродените способности, личността и дори сексуалността на човека. Пръстите, дланите и всички линии, изпъкналости и вдлъбнатини на човешката ръка се оформят окончателно още в четвъртия месец от развитието на зародиша в утробата и остават непроменени до края на живота. В някакъв смисъл съдбата ни наистина е записана на дланта още преди раждането ни. Да видим кои са знаците, от които можем да научим нещо повече за себе си и за другите.

Дължината на пръстите

Едно от най-интересните открития на биолозите през последните години е фаталното съотношение между дължината на показалеца и безименния пръст. То се измерва, като се вземе дължината на показалеца (2D на научен жаргон) и се раздели на дължината на безименния пръст (4D). Оказва се, че с помощта на този прост метод можем грубо да изчислим нивата на тестостерона и естрогена в организма си. Съотношението 2D:4D е един от малкото полови диморфизми (физиологични разлики, обусловени от пола) между мъжа и жената, които се оформят окончателно преди пубертета. Като цяло мъжете имат по-дълъг безименен пръст – следствие на тестостеронните нива в утробата на майката, докато жените имат по-дълъг показалец заради влиянието на „женския” хормон естроген. Сред европейското население съотношението между дължината на тези два пръста е между 1,0 и 0,96, като жените обикновено клонят към по-високите нива, а мъжете – към по-ниските.

Какво можем да научим от това?

Проучванията показват, че мъжете с по-ниско 2D:4D съотношение (по-високи нива на тестостерон в утробата) са по-плодовити, по-агресивни и имат завишена склонност към спортовете и музиката. Господата с по-високи нива на това съотношение пък показват по-сериозен риск от сърдечносъдови заболявания.
Транссексуалните мъже, които предприемат операция за промяна на пола в жени, като цяло имат по-високо съотношение (по-ниски нива на тестостерона в утробата), подобно на това на средностатистическата жена.

По-ниското съотношение при жените често се свързва с хомосексуални или бисексуални предпочитания, както и със завишени нива на агресивност и самоувереност. Високите стойности на 2D:4D пък увеличават риска от рак на гърдата, но и са характерни за по-плодовитите дами.

Шизофрениците от двата пола статистически имат по-високи стойности на 2D:4D, докато по-ниските са свързани с риска от аутизъм.

Цветът на дланите

Окраската на ръцете ни също може да даде някои насоки за определяне на общото ни здравословно състояние. Така нарушеното кръвообращение, което е симптом за различни заболявания, води до синкав оттенък на дланите. Зачервените ръце пък може да сигнализират за цироза на черния дроб.

Ноктите

Отлагането на вещества в роговата структура на ноктите също е отличен индикатор за състоянието ни към дадения момент. Диабетът например често се изразява в наполовина бели, наполовина розови нокти на ръцете. Синкавите нокти може да означават натравяне с тежки метали, влошено кръвообращение или проблеми със сърцето или белите дробове. Жълтеникавите или зеленикави нокти пък може да са сигнал за проблеми с дихателната система.

Формата на ноктите също е от значение. Когато те се извиват над върховете на пръстите, причината често е в ниските нива на кислород в кръвта, които често са следствие от заболявания на белите дробове, черния дроб или пикочния мехур. Вдлъбнатите нокти пък са сигнал за липса на желязо в организма.

Линиите на дланта

Да, линията на живота все пак може да даде някои насоки за здравословното ни състояние. Науката е описала характерното извиване на чертите върху дланта, типично за носителите на генетични заболявания като синдрома на Даун (една допълнителна хромозома в 21. хромозомна двойка).

Когато дланта ни се пресича от една ясно очертана напречна линия (наричана от хиромантите Линия на ума), това понякога може да е симптом на няколко различни заболявания, като пренасищане на ембриона с алкохол от организма на майката или генетични анормалности като синдрома на Даун и синдрома на Нунан (генетична мутация, водеща до ненормално нисък ръст и вродени сърдечни заболявания). „Фаталната съдба” е два пъти по-често срещана при мъжете, отколкото при жените.

Пръстовите отпечатъци

Науката, която изследва вариациите на пръстовите отпечатъци, се нарича дерматоглифика. Освен че подпомага криминалистите, тя може да даде и някои основни насоки в определяне на здравословното ни състояние от уникалните фигури, „нарисувани” на върховете на пръстите на всеки от нас. Така едно проучване показа, че пациентите с алцхаймер имат повече извивки в пръстовите линии – 72% от тях имали над 8 необичайно „къдрави” чертички на върховете на пръстите си. При здравите хора такава вариация се среща само в 26% от населението.

Автор: Елена Панова

Ключови думи:
Коментари