За много култури канибализмът е едно от най-тъмните табута. Отвъд социалната стигма обаче, яденето на хора се характеризира с една странна (и забележителна) опасност.

През 1961 г. младият австралийски медицински изследовател Майкъл Алпърс заминава за Източните височини в Папуа Нова Гвинея, за да съчетае две от най-големите си страсти – медицината и приключението. Именно тук той започва да проучва мистериозното състояние, от което хората от племето форе, живеещо дълбоко в планините и практикуващо канибализъм, страдат.

„Тялото се изяжда както от любов, така и от гастрономическо естество“, пише Алпърс в един от своите медицински текстове, посветени на форе.

Племето нарича това състояние „куру“. Всяка година то убива до 200 души от племето – често при доста странни обстоятелства. Началните симптоми са треперене и неспособност за работа. Болният губи контрола върху телесните си функции, обзема го депресия, става емоционално нестабилен и често изпада в истеричен смях. Когато новините за това заболяване достигат запада, медиите го наричат „смеещата се смърт“.

Племето форе смятало, че става дума за ужасно проклятие, но Алпърс е искал да открие научно обяснение за случващото се. Интересното в случая е, че изглежда състоянието не се причинявало от вирус, бактерия, гъби или паразит. Още по-странното е, че то сполетявало само жените и децата.

Учените започнали да се чудят дали „смеещата се смърт“ няма нещо общо с погребалния ритуал, характерен за племето и включващ канибализъм. Тази практика включвала само жените и децата, които ядели мозъците, докато мъжете – само плътта.  

В интервю за списание Cosmos от април 2016 г. Алпърс обяснява: „Аргументът за канибализма (не използвам повече този термин, но по онова време си служех с него) – беше наистина неустоим. Всичко си пасваше.“