Ако можете да си простите, кармата просто изчезва. Това за пореден път доказва колко сме могъщи.

Трябва да простим на всички, които са ни причинили болка, дори да ни се струва, че направеното от тях е непростимо. Простете не за това, че те заслужават прошка, а за това, че вие не искате повече да страдате и търпите тази болка всеки път, когато си спомните как са ви наранили.

И не е важно точно как са ви обидили, - простете им, нали не искате повече да страдате. Прошката е необходима за вашето собствено духовно изцеление. Вие прощавате, защото сте състрадателни към самия себе си.

Прошката е проява на любов към себе си

Вземете за пример една разведена жена. Представете си, че е била омъжена десет години, а след това са се скарали с мъжа си заради някаква негова ужасна постъпка.

Тя се е развела и искрено ненавижда съпруга си. Дори само споменаването на името му предизвиква спазми в корема и повръщане. Емоционалната отрова е толкова силна, че тя няма сили да я преглътне.

Нужна й е помощ и тя отива на психотерапевт. Тя казва: „Мъчно ми е. Всичко в мен кипи от гняв, ревност и възмущение. Такова нещо е непростимо! Мразя този човек!“

Психотерапевтът отговаря: „Трябва да изхвърлите тези емоции, да говорите, да се освободите от гнева си. Дайте воля на раздразнението си: вземете възглавница и я бийте, късайте! Нека да излезе яростта ви!“

Тя си отива и си спретва една истерична сцена – съзнателен изблик на емоции. Става й по-леко. Жената дава стотина долара на психотерапевта с думите: „Благодаря, докторе! Сега ми е много по-добре!“

За първи път от много време започва да се усмихва. Излиза от кабинета и познайте само кой минава по улицата край нея? При вида на бившия й съпруг, нейната ярост избухва много по-силно от преди. Тя като стрела се втурва към психотерапевта, бута му още стотачка и прави още едно „разреждане“.

Избликът на емоции в дадения случай може да донесе само временно облегчение. Да, помага човек да се избави от някаква част от яда си, за някакво време се чувства по-добре, но самата рана не се лекува по този начин. Единственият път за лекуване на раната е прошката. На тази жена й е необходимо да прости на бившия си съпруг за нанесената й обида.

Как да разберем дали сме простили истински на даден човек? Срещата с него вече не събужда старите чувства. Името на този човек вече не предизвиква емоционални реакции.

Казано по друг начин, докосването до раната вече не причинява болка – това и означава, че истински сме простили. Разбира се, белегът остава в емоционалното тяло така както и на кожата остава следа от рана.