COVID-19 може да остави траен отпечатък върху мозъка — дори при хора, които напълно са се възстановили от инфекцията. Ново изследване показва, че дори при тези без симптоми на дълъг COVID могат да се наблюдават промени в структурата и функцията на мозъка след прекарана инфекция.

Когато говорим за SARS-CoV-2 и COVID-19, лесно е да се фокусираме върху респираторните симптоми. Но през цялата пандемия изследванията показват, че това е заболяване, което може да засегне целия организъм — от нервната до репродуктивната система.

Сред хората с дълъг COVID — състояние, при което симптомите продължават месеци или дори години след първоначалната инфекция — едни от най-честите проблеми са неврологични, включително „мозъчна мъгла“ и нарушения на съня. Съществуват и проучвания, според които дори хора, които се възстановяват напълно, могат да проявяват когнитивни дефицити, макар и сами да не отчитат симптоми.

Новото изследване допълва тези данни, като предполага, че дори при хора без видими дългосрочни проблеми вирусът може да е оставил следи в мозъка им.

„Използвахме мултимодални техники за магнитно-резонансна томография, за да изследваме както сивото, така и бялото мозъчно вещество — региони, ключови за паметта, когницията и цялостното мозъчно здраве — и открихме ясни разлики между всички групи участници“, обяснява водещият автор д-р Киран Тапалия от Университета Грифит.

Проучването, проведено в Националния център по невроимунология и нововъзникващи заболявания в Австралия, включва 19 участници с диагноза дълъг COVID и контролна група. От 27 здрави контроли, 16 нямали известна история на инфекция със SARS-CoV-2, а останалите 12 били преболедували, но без остатъчни симптоми.

Всички участници преминали изследвания с магнитно-резонансна томография по един и същи протокол.

„Този специфичен подход разкри значителни промени в мозъчните неврохимикали, сигналната интензивност и структурата на мозъчната тъкан — не само при хората с дълъг COVID, но и при тези, които считаха, че са напълно възстановени“, посочва д-р Тапалия.

Изследователите съобщават също, че промените в мозъчната тъкан корелират със степента на симптомите при хората с дълъг COVID, което подсказва, че вирусът може да оставя тих, но траен ефект върху мозъчното здраве.

Например, при участниците с дълъг COVID е наблюдавана по-висока сигнална интензивност на миелина в прецентралната и средната темпорална извивка — възможен признак за ремиелинизация, тоест опит на мозъка да компенсира увреждане.

Подобни повишени сигнали са наблюдавани и при хората, които са преболедували, но нямат симптоми, в сравнение с никога неинфектираните — което може да означава компенсаторни промени в мозъка след инфекцията.

Особено засегната при хората с дълъг COVID се оказва мозъчният ствол — резултат, който съответства на други изследвания, свързващи мозъчния ствол както с дълъг COVID, така и с ME/CFS (миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора).

Освен структурни изменения, учените откриват и метаболитни дисбаланси между хората с дълъг COVID и възстановените участници. Тези различия корелират със степента и характера на симптомите. До момента със състоянието са свързвани стотици различни симптоми, а учените все още се опитват да установят кои фактори влияят на риска и начина на проявление.

Проучването има изследователски характер и са необходими допълнителни изследвания върху по-големи групи, за да бъдат потвърдени резултатите. COVID остава значимо обществено-здравно предизвикателство, а възможността да засяга мозъка — дори при хора без видими последствия — изисква сериозно внимание.

„Това изследване ясно показва, че дори хора, които не изпитват симптоми след възстановяване от COVID-19, може да имат дългосрочни ефекти върху мозъка“, казва д-р Тапалия.

Проучването е публикувано в списанието Brain, Behavior, & Immunity – Health.