Според ново проучване, публикувано в Applied and Environmental Microbiology – издание на Американското дружество по микробиология, микропластмасите не само замърсяват околната среда, но и играят активна роля в развитието на антимикробна резистентност (АМР), дори без наличието на антибиотици.
„Решаването на проблема със замърсяването с пластмаса не е просто екологичен въпрос, а критичен приоритет за общественото здраве в борбата срещу резистентните на лекарства инфекции“, отбелязва водещият автор на изследването Нила Грос, докторант в лабораторията на проф. Мухамад Заман в Бостънския университет.
Микропластмасите като катализатор на резистентността
С нарастващото използване на пластмаса, микропластмасовото замърсяване се е превърнало в глобален проблем. Отпадъчните води действат като резервоар на микропластмасови частици, които създават идеална среда за развитието на устойчиви бактерии. Доказано е, че тези частици приютяват бактериални колонии, известни като „пластисфера“.
Експериментът: Как пластмасата влияе върху резистентността на бактериите?
Изследователите са използвали три вида пластмаса:
- Полистирол (използван в опаковъчни материали)
- Полиетилен (често срещан в пластмасовите торбички с цип)
- Полипропилен (използван в бутилки, буркани и каси)
Частиците са с размери от 0,5 мм до 10 микрометра – съизмерими с бактериите. Те са били инкубирани с Escherichia coli в продължение на 10 дни. На всеки два дни учените са анализирали минималната инхибиторна концентрация (MIC) на четири широко използвани антибиотика: ампицилин, ципрофлоксацин, доксициклин и стрептомицин. Целта е била да се определи дали бактериите развиват резистентност.
Основни изводи от проучването
Изследователите установяват, че независимо от размера и концентрацията, микропластмасата улеснява развитието на мултирезистентност при E. coli в рамките на 5–10 дни. Това увеличава риска антибиотиците да станат неефективни при лечение на инфекции.
Грос подчертава, че досега научните изследвания се фокусираха основно върху антибиотично-индуцираната резистентност, без да се отчита ролята на микропластмасовите замърсители. Новите данни показват, че тези частици не просто пренасят резистентни бактерии, а действат като активни катализатори на процеса.
Дългосрочните последици: Трайна резистентност без наличие на антибиотици
Проучването разкрива, че антимикробната резистентност, развита в присъствието на микропластмаса, остава стабилна дори след отстраняване на пластмасовите частици и антибиотиците. Това означава, че микропластмасата може да стимулира генетични и фенотипни промени в бактериите, които ги правят устойчиви на лекарства.
„Нашите резултати показват, че микропластмасите не са просто пасивни носители на бактерии, а активни горещи точки за развитие на антимикробна резистентност“, допълва Грос. Изследването открива, че полистиролните микропластмаси предизвикват най-високи нива на резистентност, вероятно заради биофилмите, които улесняват оцеляването на бактериите.
Какво трябва да се направи?
Тези открития подчертават необходимостта от по-строг контрол върху замърсяването с микропластмаси като част от глобалните усилия за намаляване на антимикробната резистентност. Борбата с този проблем изисква спешни мерки, включително:
- Намаляване на пластмасовите отпадъци
- Подобряване на технологиите за пречистване на водите
- По-задълбочени изследвания върху взаимодействието между микропластмасите и бактериите
Заключение
Замърсяването с микропластмаси не е само екологична криза, но и заплаха за глобалното здраве. Новите данни доказват, че микропластмасите улесняват развитието на антибиотична резистентност, което изисква спешни действия от страна на научната общност и регулаторните органи. Ако не бъдат взети мерки, бъдещето на ефективните антибиотични терапии може да бъде сериозно застрашено.
Източник: EurekAlert
