Д-р Сен се спира на водород, защото не дразни тъканите и лесно може да се открие. В допълнение евентуалното му възпламеняване само би обгорило раната, тоест би заместило съвременната каутеризация.
Първите си опити той провежда върху кучета. Някои от тях упоява, други – не. След това вкарва водород в тях. Експериментът би могъл да се определи като „успешен, тъй като нищо неподозиращите животни не умират веднага.“
Логично продължение на неговите усилия е използването на водород върху хора. Воден от своето любопитство, Сен експериментира върху себе си.
Самият той разказва: „Вкарахме близо 6 литра газ през ректума. Разтягането на колона (част от дебелото черво) беше осезаемо по цялата дължина на червото. Веднага след изпускането на газа към илеума обаче се появиха колики. Колкото повече напредваше процесът на инсуфлация (вдухване на газ с диагностична цел), толкова по-силни ставаха болките. Те започнаха да отшумяват и изчезнаха напълно след около час и половина, когато газът се освободи напълно от тялото.“
"Когато червата и стомахът са разтегнати докрай, чувството е много неприятно. Усетих слабост и избиване на студена пот. Голяма част от водорода се отдели с оригвания, които ми донесоха сериозно облекчение. Коликите при издуването на тънките черва с въздух или друг газ очевидно са резултат от засилената перисталтика на червата, целяща да изтласка тяхното съдържание. Тя отслабна бързо след извеждането на газа.“
Накратко, по думите на д-р Сен процедурата е безопасна и причинява само колики, които изчезват с изкарването на водорода навън през ануса.
Първият пациент с огнестрелна рана, върху който смелият лекар провежда своя експеримент, е 27-годишен мъж. За съжаление, той не оцелява. Въпреки това неговият метод се оказва много полезен и спасява живота на немалко хора до момента, в който много по-безопасният рентген не придобива широка популярност в медицинските среди.
Източник: IFLScience / Framar
