Ето колко крачки на ден са необходими за дълъг живот. Не, не са 10 000

Смята се, че ако искаме да водим дълъг и здравословен живот, всеки ден трябва да извървяваме 10 000 крачки.

За хората, които водят по-уседнал начин на живот, тази цел може да е леко трудна за постигане. От известно време насам обаче знаем почти със сигурност, че твърдението за 10-те хиляди крачки е грешно.

След като анализират данни от десетки хиляди души от четири континента, публикувани в 15 вече съществуващи проучвания, екип от изследователи изчисли една доста по-постижима бройка, а именно – около 6000 крачки на ден (в зависимост от възрастта ви).

По-големият брой крачки едва ли ще окажат влияние върху вашето дълголетие.

„Това, което видяхме е, че рискът [от преждевременна смърт] намалява с увеличението на крачките, докато в един момент кривата не се превръща в права – казва Аманда Палух, епидемиолог от Масачузетския университет в Амхърст. – Това изравняване настъпва при различен брой крачки в зависимост от възрастта на хората.“

Хората са създадени, за да бъдат подвижни. Еволюцията е подобрила нашата физиология, за да ни позволи да извървяме дълги разстояния, отделяйки топлина и „тиктакайки“ като обърнато махало, в търсенето на вода и храна.

Това означава, че нашите метаболизъм, кардиоваскуларно здраве, здравината на нашите мускули и кости и дори психичното ни здраве се облагодетелстват пряко от хубавата разходка. Дори и няколко минути на ден, прекарани в парка, могат да ни помогнат да живеем по-дълги, по-здравословни и по-щастливи животи.

Какво обаче могат да направят хората, които водят твърде зает начин на живот или пък им липсва необходимата мотивация? Съществуват множество джаджи, които ни помагат да измерваме броя на извървяните от нас крачки.

Преди около половин век една японска компания, наречена Yamasa Clock, пуска крачкометър, наречен Manpo-kei – дума, която се превежда като 10 000 крачки.

Защо 10 000? Чисто и просто става дума за добър маркетинг – това е хубаво и кръгло число, което хем е предизвикателно като цел, хем е постижимо. То обаче не е подплатено с никакви научни доказателства.

Хубаво е да имаме едно число, което да пасва на всички, но още по-добре е, ако то е и вярно.

Миналата година Палух и екипът ѝ публикува изследване, базирано на кохорта от над 2000 души на средна възраст, живеещи в САЩ. Учените откриват, че хората извървяват най-малко 7000 крачки на ден, рискът от преждевременна смърт намалява с 50 до 70 процента.

Дали обаче по-големият брой ще окаже по-голямо влияние? А скоростта на движение?

За да отговори на тези въпроси, екипът извършва нов мета анализ, включващ информация за здравословното състояние и извървените крачки на 47 771 души от Азия, Австралия, Европа и Северна Америка. Специалистите установяват, че 25 процента от възрастните, които извървяват най-много крачки, са изложени на 40-53 процента по-нисък риск от смърт в сравнение с онези долните 25 процента по отношение на броя крачки.

Максималният брой крачки, който намалява риска от преждевременна смърт при хора на 60 години или повече, е 6000 до 8000. По-големият брой може да има други здравословни ползи, но редуцирането на риска от смърт не е сред тях.

Що се отнася до младите, за да живеят максимално дълго, максималният брой крачки при тях е от 8000 до 10 000.

Що се отнася до скоростта на движение, екипът открива, че броят на извървените крачки е най-важен.

„Основният извод е, че съществуват множество доказателства, според които и дори и най-малкото движение е полезно – особено при онези, които не водят особено активен живот“, казва Палух.

Това, разбира се, не означава, че няма полза да натоварваме телата си и по-интензивно. Така например половинчасова интензивна тренировка може да окаже огромно ползотворно влияние при хората, водещи по-уседнал начин на живот. Силовите упражнения при възрастните пък поддържат здравето на мозъка, сърцето и костите.

Ако все пак нямате време за кой знае какво и искате да водите дълъг и здравословен живот, то поне сега разполагате с една малко по-постижима цел от около 6000 до 8000 крачки на ден.

Изследването е публикувано в The Lancet: Public Health.

Източник: Science Alert