Често срещани антидепресанти могат да помогнат на имунната система да се пребори с рака
Антидепресанти може да подобрят ефективността на имунотерапията при рак, показва ново изследване.
Според ново изследване на Калифорнийския университет широко използван антидепресант може да помогне на имунната система да се пребори с рака.
Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, или SSRI, значително повишават способността на Т-клетките да се борят с рака и потискат растежа на тумори при различни видове рак в модели на мишки и човешки тумори, показва проучването, публикувано в Cell.
„Оказва се, че SSRI не само правят мозъците ни по-щастливи, но и Т-клетките ни — дори докато се борят с туморите“, казва д-р Лили Янг, старши автор на новото проучване и член на Центъра за регенеративна медицина и изследвания на стволовите клетки „Ели и Едит Брод“ в Калифорнийския университет. „Тези лекарства се използват широко и безопасно за лечение на депресия в продължение на десетилетия, така че повторното им използване за лечение на рак би било много по-лесно, отколкото разработването на изцяло нова терапия.“
По данни на CDC един от всеки осем възрастни в САЩ приема антидепресант, а SSRI са най-често предписваните. Тези медикаменти, продавани под търговски марки като Prozac и Celexa, повишават нивата на серотонина – мозъчния „хормон на щастието“ – чрез блокиране на активността на протеин, наречен серотонинов транспортер или SERT.
Макар че серотонинът е най-известен с ролята, която играе в мозъка, той е също така важен участник в процесите, които протичат в цялото тяло, включително храносмилането, метаболизма и имунната активност.
Как серотонинът влияе на Т-клетките в борбата с тумори
Янг и нейният екип за първи път започват да изследват ролята на серотонина в борбата с рака, след като забелязват, че имунните клетки, изолирани от тумори, имат по-високи нива на серотонин-регулиращи молекули. Първоначално те се фокусират върху МАО-А – ензим, който разгражда серотонина и други невротрансмитери, включително норепинефрин и допамин.
През 2021 г. те съобщават, че Т-клетките произвеждат МАО-А, когато разпознават тумори, което затруднява борбата им с рака. Те установиха, че лечението на мишки с меланом и рак на дебелото черво с инхибитори на МАО, наричани още МАОИ – първият изобретен клас антидепресанти – помага на Т-клетките да атакуват туморите по-ефективно.
Въпреки това, тъй като МАОИ имат проблеми с безопасността, включително сериозни странични ефекти и взаимодействия с някои храни и лекарства, екипът насочва вниманието си към друга молекула, регулираща серотонина: SERT.
„За разлика от МАО-А, който разгражда множество невротрансмитери, SERT има една задача – да транспортира серотонин“, обяснява д-р Бо Ли, първи автор на изследването и старши научен сътрудник в лабораторията на Янг. „SERT е особено привлекателна цел, тъй като лекарствата, които действат върху него – SSRI – се използват широко и имат минимални странични ефекти.“
Над 50% намаление на размера на тумора при миши модели
Изследователите тестват SSRI в миши и човешки туморни модели, представляващи меланом, рак на гърдата, простатата, дебелото черво и пикочния мехур. Те установяват, че лечението със SSRI намалява средния размер на тумора с над 50% и прави Т-клетките, които се борят с рака, известни като Т-клетки убийци, по-ефективни в унищожаването на раковите клетки.
„SSRI направиха Т-клетките-убийци по-щастливи в иначе потискащата среда на тумора, като увеличиха достъпа им до серотонинови сигнали, което ги активизира да се борят и да убиват раковите клетки“, казва Янг, който е също така професор по микробиология, имунология и молекулярна генетика и член на Комплексния център за ракови заболявания UCLA Health Jonsson.
SSRI значително подобряват ефекта на имунотерапията
Екипът също така проучва дали комбинирането на SSRI със съществуващите терапии за лечение на рак може да подобри резултатите от лечението. Те изпробваха комбинация от SSRI и анти-PD-1 антитяло – често срещана терапия за блокиране на имунната контролна точка (ICB) – в миши модели на меланом и рак на дебелото черво. ICB терапиите действат, като блокират молекулите на имунната контролна точка, които обикновено потискат активността на имунните клетки, позволявайки на Т-клетките да атакуват туморите по-ефективно.
Резултатите са поразителни: комбинацията значително намалява размера на тумора при всички лекувани мишки и дори постига пълна ремисия в някои случаи.
„Блокадите на имунните контролни точки са ефективни при по-малко от 25% от пациентите“, казва Джеймс Елстен-Браун, дипломант в лабораторията на Янг и съавтор на изследването. „Ако едно безопасно, широко достъпно лекарство като SSRI може да направи тези терапии по-ефективни, това би имало огромно въздействие.“
Клинични проучвания с пациенти, които вече приемат антидепресанти
За да потвърди тези резултати, екипът ще проучи дали в реалния свят пациентите с рак, приемащи SSRI, имат по-добри резултати, особено тези, които получават ICB терапии.
„Тъй като около 20% от пациентите с рак приемат антидепресанти – най-често SSRI – виждаме уникална възможност да проучим как тези лекарства могат да подобрят резултатите от раковите заболявания“, казва Янг, който е член и на Центъра за микробиоми на Гудман-Лъскин и на Института за имунотерапия на рака „Паркър“. „Нашата цел е да разработим клинично изпитване, за да сравним резултатите от лечението на пациенти с рак, които приемат тези лекарства, и тези, които не ги приемат.“
Янг добавя, че използването на съществуващи лекарства, одобрени от FDA, може да ускори процеса на предоставяне на нови методи за лечение на рак на пациентите, което прави това изследване особено обещаващо.
„Оценките сочат, че пътят от лабораторията до болничното легло за нови терапии срещу рак струва средно 1,5 милиарда долара“, казва тя. „В сравнение с това, приблизителната цена от 300 милиона долара за повторна употреба на вече одобрени лекарства показва защо този подход има толкова голям потенциал.“
Новата терапевтична стратегия е предмет на заявка за патент, подадена от Технологичната развойна група на UCLA от името на Регентите на Калифорнийския университет, като Янг и Ли са съавтори на изобретението.
DOI: 10.1016/j.cell.2025.04.032
Източник: Medical Xpress