За милиони хора по света единственото спасение от дългите периоди на мрачни и потискащи мисли идва под формата на хапче. Хапче, което се уверява, че балансът на невротрансмитера серотонин е в рамките на нормалното.

Въпреки че представляват особено популярно средство за лечение на разстройствата на настроенията, все още знаем твърде малко за механизмите на действие на антидепресантите.

Още по-шокиращото в случая е, че нашите предположения може да са напълно погрешни, което от своя страна повдига въпроса дали депресията действително се дължи на значителен спад в нивата на серотонина.

Нов анализ на минали мета изследвания и систематични анализи на връзката между депресията и нивата на серотонин достига до заключението, че не съществуват достатъчно доказателства, които да подкрепят връзка между двете променливи.

Това не означава задължително, че базираните на серотонина лечения не работят посредством някои механизми, които все още не познаваме достатъчно добре. Освен това никой дори и не трябва да си помисля да се отказва от медикаментите си, без да се е консултирал със своя лекар. Предвид факта обаче колко много хора разчитат на тези лекарства, е важно да разберем какво точно се случва.

„Винаги е трудно да се докаже, че дадена връзка не съществува“, казва Джоана Монкриф, психиатър от Университетския колеж в Лондон и водещ автор на изследването.

„Смятам обаче, че можем да заявим спокойно на базата на огромното количество изследвания, проведени в рамките на няколко десетилетия, че не съществуват убедителни доказателства, които да показват, че депресията се дължи на аномалии по отношение на серотонина, в частност на по-ниски нива или на редуцираната му активност.“

Произходът на спекулациите, че разстройствата на настроенията произлизат от химически дисбаланс в мозъка могат да бъдат проследени чак до средата на 20. век, когато специалисти заявяват, че при хората с депресия се наблюдават нарушения, свързани с моноаминовия невротрансмитер норадреналин.

Серотонинът – друг популярен моноамин – също е един от заподозрените и в края на краищата това довежда до създаването на т.нар. моноаминова хипотеза. Тя постулира, че депресията се държи на дисбаланс (или дефицит) на моноаминергичните нивротрансмитерни системи (серотонин, норадреналин и допамин) в мозъка.

Така през 80-те години на 20. век на пазара се появяват антидепресанти от групата на селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRI).

„Популярността на теорията за „химическия дисбаланс“ за депресията съвпада с огромното увеличение на употребата на антидепресанти“, казва Монкриф.

„Предписването на антидепресанти се увеличава значително от 90-те години на миналия век. Днес всяка година се предписват антидепресанти на всеки шести възрастен в Англия, както и на 2 процента от тийнейджърите.“

Не е трудно да видим защо тази хипотеза е възприета за 100-процентов факт. Това е простичък проблем с простичко решение. И от всичко това могат да се изкарат страшно много пари.

Ако оставим настрана маркетинговите и комерсиалните ползи, при приблизително всеки пети човек с депресия, който приема антидепресанти, се наблюдават облекчения на симптомите.

Днес идеята е толкова силно вплетена в съзнанието ни, че приблизително 80 процента от обществото смята, че депресията представлява химически дисбаланс.

Ако сте сред онези, които чуват това за първи път, трябва да знаете, че тази хипотеза съществува върху доста несигурни основи още от самото начало – изследване след изследване не успява да открие доказателства, което да я подкрепи.

Монкриф е наясно с факта, че вероятно съществуват достатъчно изследвания, които поддържат тази хипотеза жива. Ето защо тя и нейният екип решават да претърсят престижни изследователски архиви, като PubMed и PsychINFO, с термини, подходящи за мета анализаторски проучвания на депресията и серотонина (изключвайки онези, които се свързват с други състояния – например биполярно разстройство).

Независими рецензенти оценяват качеството на изследванията, позовавайки се на възприетите стандарти. Накрая специалистите изчисляват нивото на сигурност на всяко едно от тези изследвания.

Едва 17 изследвания преминават „цедката“, сред които и изследване, посветено на генетичните връзки, както и дузина систематични прегледи и мета анализи.

Като цяло доказателствата, които подкрепят ролята на серотонина в депресията, са слаби (в най-добрия случай). При направените съпоставки на нивата на серотонин (и неговите разградени продукти в кръвта) при хората с и без депресия не са установени каквито и да било различия. До сходни резултати достигат и огромни изследвания, сравняващи генетиката на серотонина и неговите поддържащи протеини.

Изследванията, които проучват директно поведението на рецепторите на невротрансмитера и неговия транспортер, подкрепят малко по-категорично ролята на серотонина, но техните резултати са противоречиви.

Ако погледнем хората, при които антидепресантите работят, наистина изглежда, че техните нива на серотонин действително са по-ниски. От друга страна, това би могло да се обясни с факта, че с течение на времето тялото компенсира промените в биохимията.

И така, какво означава всичко това?

Изследвания като настоящото изследване ни припомня, че различията във функциите на тялото ни рядко могат да бъдат приписани на един-единствен дефицит. Депресията е сложно състояние, което може да породено от най-разнообразни фактори (и върху някои ние имаме далеч по-голям контрол, отколкото върху други).

„Нашето мнение е, че на пациентите не трябва да се казва, че депресията се предизвиква от ниски нива на серотонин или от химически дисбаланс. Те не трябва да остават с впечатлението, че антидепресантите работят, като таргетират тези недоказани аномалии“, казва Монкриф.

Изследването е публикувано в Molecular Psychiatry.

Източник: Science Alert