42 проучвания потвърждават: Замърсеният въздух повишава риска от болестта на Паркинсон

Много хора обаче не осъзнават колко сериозно може да бъде въздействието му и върху останалите системи в организма.

Замърсителите във въздуха не просто попадат в белодробната тъкан и остават там.

Как фините прахови частици достигат до мозъка

Най-дребните замърсяващи частици, отделяни от ауспусите на леките и товарните автомобили, промишлените предприятия и горските пожари, могат да преминат през белите дробове, да навлязат в кръвообращението и да достигнат до други органи. Те могат да предизвикат възпалителни процеси и оксидативен стрес в целия организъм.

Някои от тях дори могат да достигнат директно до мозъка.

Изследвания при животни и хора показват, че най-малките фини прахови частици, известни като PM2.5, допринасят за развитието на широк кръг заболявания и нарушения на мозъка. Сред тях са деменцията, множествената склероза, депресията и тревожността, болестта на Алцхаймер, мозъчните тумори и инсултът.

Най-ясно изразена е връзката с болестта на Паркинсон

Към този списък вече може да бъде добавено още едно заболяване. Нов метаанализ, ръководен от изследователи от Кеймбриджкия университет във Великобритания, обхваща научни данни, натрупвани в продължение на десетилетия. Резултатите показват, че продължителното вдишване на замърсен въздух може да увеличи риска от развитие на болестта на Паркинсон.

Изследването, публикувано в списание Environment International, обобщава резултатите от 42 предишни проучвания, проведени сред населението на Северна Америка, Европа и Азия.

Това е най-мащабният научен обзор досега, който разглежда връзката между дългосрочното излагане на замърсен външен въздух и няколко от основните невродегенеративни заболявания.

Най-убедителни са резултатите за болестта на Паркинсон, на която са посветени 26 от включените в анализа проучвания.

Изследователите установяват, че при всяко увеличение с 5 микрограма на кубичен метър на дългосрочното излагане на PM2.5 рискът от развитие на болестта на Паркинсон нараства с около 10%.

Излагането на по-едри замърсяващи частици, известни като PM10, е свързано с 18% по-висок риск от заболяването при всяко увеличение на концентрацията им с 15 микрограма на кубичен метър.

PM10 са по-едри частици, част от които могат да се видят и с невъоръжено око. Към тях спадат полените, прахът от селскостопанска дейност, саждите и пепелта от пожари, частиците в дизеловите изгорели газове и спорите на плесени.

За да илюстрират как изглеждат тези стойности в реална среда, изследователите посочват, че през 2023 г. средната концентрация на PM2.5, измерена край пътните артерии в Централен Лондон, е била 10 микрограма на кубичен метър.

epa_pollution.webp

Замърсяващите въздуха частици обикновено се разделят на две основни категории според размера си. Източник: Агенцията за опазване на околната среда на САЩ – EPA.

Какво означават резултатите за отделния човек

Това не означава, че всеки човек, който живее в район със замърсен въздух, непременно ще развие болестта на Паркинсон. Подобна среда е често срещана в големите градове, но все по-често се наблюдава и в селските райони. Данните показват, че замърсяването увеличава риска, но не предопределя развитието на заболяването.

Индивидуалният риск остава сравнително нисък. Върху появата на болестта влияят и редица други фактори, сред които генетичната предразположеност, възрастта и начинът на хранене. Но тъй като огромна част от световното население ежедневно диша замърсен въздух, дори сравнително малко увеличение на риска може да доведе до значителен брой допълнителни случаи.

Важно е и друго: фактори като възрастта и генетичната предразположеност не могат да бъдат променени, докато замърсяването на въздуха до голяма степен зависи от човешките решения и действия.

„На фона на непрекъснато нарастващата глобална тежест на невродегенеративните заболявания е все по-важно да разберем кои рискови фактори в околната среда могат да бъдат ограничени или променени“, заявява Аналан Наваратнам, клиничен изследовател в Кеймбриджкия университет, в публикация в LinkedIn.

„Нашите резултати допълват доказателствата, че подобряването на качеството на въздуха може да донесе ползи, които далеч надхвърлят опазването на сърдечносъдовото и дихателното здраве. По-чистият въздух би могъл да бъде част и от стратегиите за намаляване на броя на случаите на болестта на Паркинсон.“

По-чистият транспорт, намаляването на промишлените емисии и въвеждането на по-строги стандарти за качеството на въздуха няма да премахнат болестта на Паркинсон. Тези мерки обаче биха могли да намалят броя на хората, които я развиват.

Какво не показва анализът

Научният обзор не носи само тревожни новини.

Изследователите не откриват убедителни доказателства, че дългосрочното излагане на PM2.5 или на азотен диоксид – друг често срещан замърсител, отделян от автомобилния транспорт и промишлеността – увеличава риска от множествена склероза. Не е установена и ясна връзка между PM2.5 и заболяванията на моторните неврони, сред които е амиотрофичната латерална склероза – АЛС.

Учените обаче подчертават, че наличните изследвания са твърде малко. В анализа са включени само по три проучвания за множествената склероза и за заболяванията на моторните неврони, което не позволява да се направят категорични заключения.

Освен това наличието или отсъствието на връзка при някои от заболяванията „може да се дължи на начина, по който са били организирани отделните проучвания“, обяснява Наваратнам.

„Спешно са необходими допълнителни изследвания сред по-големи групи от населението, за да бъде проучен този значим проблем за общественото здраве.“

Защо са необходими още изследвания

Едно от най-големите предизвикателства е, че невродегенеративните заболявания се развиват бавно, често в продължение на десетилетия. Именно затова те са изключително трудни за изследване.

Хората сменят местоживеенето си, нивата на замърсяване се променят с течение на времето, а точното изчисляване на количеството замърсители, на които даден човек е бил изложен през целия си живот, е сложна задача.

Въпреки тези ограничения може да бъде извлечена ценна информация чрез изследването на големи групи от населението или чрез обединяването на резултатите от множество отделни проучвания, както е направено в настоящия анализ.

Според учените замърсяването на въздуха заслужава специално внимание, тъй като е един от малкото потенциално предотвратими или поне ограничими рискови фактори за тези заболявания.

„Тези резултати допълват непрекъснато нарастващия и все по-убедителен набор от доказателства за многобройните вредни последици от замърсяването на въздуха върху човешкото здраве. Те обхващат широк кръг заболявания, засягащи практически всяка система в организма, както и повишен риск от преждевременна смърт“, казва епидемиологът Александра Тиен-Смит от Кеймбриджкия университет.

Чистият въздух защитава не само белите дробове, но и мозъка

Изследването е поредното напомняне, че чистият въздух не просто запазва небето ясно, вместо покрито със смог. Той може да защитава и един от най-важните органи в човешкото тяло – мозъка.

Проучването е публикувано в научното списание Environment International.