Храненето и здравето са тясно свързани, но тази връзка невинаги е лесна за разгадаване. Причината е, че върху нея влияят множество фактори.

Колкото по-ясна картина успяват да изградят учените, толкова по-добре можем да се грижим за здравето си чрез избора на храна и напитки.

Сега ново изследване на международен екип от учени предлага интригуващи данни именно в тази посока.

И те са свързани с нещо съвсем обикновено на пръв поглед — лука.

Изследователите установяват, че хората, които харесват мириса и вкуса на лука, по-рядко развиват диабет тип 2 или страдат от високо кръвно налягане.

Пътят до този извод обаче минава през генетиката — подход, който според учените може да помогне за откриването на по-надеждни и по-категорични връзки между храненето и здравето.

„Нашето изследване показва, че гените, свързани с вкуса и обонянието, са обещаващ инструмент за изучаване на връзките между храненето и заболяванията. Те могат да подсилят доказателствата за причинно-следствените зависимости в нутриционните изследвания“, казва генетичният епидемиолог Даниел Хуанг от Куинсландския университет в Австралия.

„Това е важно, защото имаме нужда от по-добри начини да разберем как храненето влияе върху заболявания като диабет, сърдечни болести и рак.“

Как гените отвеждат учените до лука

Екипът започва с обединени данни от над 160 000 души на възраст между 37 и 73 години. Информацията идва от британска база за здравни изследвания и включва както генетични данни, така и хранителните предпочитания на участниците.

Анализът открива стотици връзки, свързани с общо 96 хранителни предпочитания.

Сред тях са генетични варианти, асоциирани с предпочитания към чесън, грейпфрут, лук, хрян или уасаби, бакла, както и към добавянето на сол в храната.

След като анализират 325 гена, свързани с вкуса и обонянието, и 140 различни храни, учените открояват една особено интересна връзка: между предпочитанието към лука и специфичен вариант на гена за обонятелния рецептор OR2T6.

Тази връзка е потвърдена и чрез по-малка изследователска база данни с по-млади участници на 25-годишна възраст. Това показва, че въпросният генен вариант може да служи като косвен показател за това дали човек харесва лук, независимо от възрастовата група.

Това е важно, защото гените ни са фиксирани още от раждането. Те не се променят под влияние на начина ни на живот или на факторите на средата, които могат да повлияят на здравето.

Например диабетът може да накара човек да промени хранителните си навици, но не може да промени гените, които е наследил.

Менделова рандомизация: по-надежден начин да се търсят връзки

След като установяват тази връзка, изследователите разглеждат отделни генетични набори от данни, за да проверят дали вариантът на гена OR2T6 е свързан и с конкретни здравни резултати.

Именно тук се появява връзката с по-ниския риск както от високо кръвно налягане, така и от диабет тип 2.

Методът, при който фиксирани генетични варианти се използват като косвени показатели за данни, съобщени от самите участници — например какво и колко често ядат, — се нарича Менделова рандомизация. Този подход е ценен, защото самооценките за хранене често са неточни и могат да се променят с времето.

„Нутриционните изследвания с Менделова рандомизация се развиват бързо. С тяхна помощ вече се изясняват причинните ефекти от приема на кафе, алкохол и мляко“, казва Хуанг.

Така методът помага да се преодолее проблемът, споменат в началото — че връзките между храненето и здравето често са трудни за тълкуване.

„Въпреки този напредък, изследванията на храните и хранителните модели чрез Менделова рандомизация остават предизвикателство. Причината е, че трудно се откриват валидни генетични маркери, които надеждно да отразяват какво всъщност ядат хората“, обяснява Хуанг.

Като се фокусират върху гените, свързани с вкуса и обонянието, учените смятат, че могат да проследят по-ясна връзка между хранителните предпочитания и генетиката. Все пак именно вкусът и мирисът имат пряко значение за това кои храни ни доставят удоволствие.

Важното уточнение: връзката все още не доказва причина

Засега установената връзка между харесването на лук и по-добрите здравни показатели не доказва пряка причинно-следствена зависимост.

Според изследователите резултатите трябва да бъдат потвърдени в по-големи и по-разнообразни групи, преди да се правят категорични причинни или клинични заключения.

Въпреки това откритието заслужава внимание. Една от възможните причини може да се крие в биоактивните съединения, които се съдържат в лука.

Най-важното за учените обаче е друго: да покажат, че подходът, основан на гените за вкус и обоняние, може да работи.

Фактът, че само една храна изпъква като силен кандидат в анализа, в известен смисъл е предимство. Това подсказва, че методът е достатъчно строг, за да откроява само най-надеждните връзки.

Защо подобни изследвания са важни

Смята се, че нездравословното хранене е причина за около 11 милиона преждевременни смъртни случая всяка година. Това е висока цена за прекомерната консумация на сладки напитки или за недостатъчния прием на плодове и зеленчуци. С повече изследвания като това може би ще можем да променим тази картина.

„Да се определи дали конкретна храна причинява дадено заболяване, или само е свързана с него, е сериозно предизвикателство в нутриционната епидемиология“, казва Хуанг.

„Създадохме рамка, водена от гените за вкус и обоняние, която да помогне на учените да разберат по-добре как храненето допринася за хроничните заболявания.“

Изследването е публикувано в BMC Medicine.