Ако някога сте отлагали прането и ви се е налагало да отидете във фитнеса с резервния си спортен екип, вероятно сте забелязали, че не всички материи задържат неприятните миризми по един и същи начин. Причината за това обаче дълго време не беше напълно ясна.

„Знаем, че след носене полиестерните дрехи миришат по-силно от памучните, особено когато са били в контакт с изпотена кожа, но досега не разбирахме добре защо“, казва Рейчъл Маккуин, специалист по облекло и текстил във Факултета по селскостопански, биологични и екологични науки на Университета на Алберта и водещ автор на ново изследване по темата, в изявление.

„Сега вече разбираме по-добре как веществата, които предизвикват миризма, се пренасят с потта и как различните видове влакна ги абсорбират в различна степен.“

Как учените пресъздават изпотяването в лаборатория

За да установят защо някои материи започват да миришат по-силно от други, Маккуин и колегите ѝ пресъздават в лабораторни условия ефекта от физическото натоварване върху различни видове текстил.

Първо накисват пробите в съд с разтвор, наподобяващ човешка пот. След това го разклащат енергично в продължение на няколко минути и го оставят да престои половин час.

После изваждат тъканите от течността, оставят ги леко да изсъхнат и изчакват още известно време, за да могат молекулите, отговорни за миризмата, да проникнат и да се задържат във влакната.

Следващата стъпка е да се измери колко силно мирише всяка проба. Простото подушване и поставяне на оценка от едно до десет, разбира се, не би било достатъчно надежден научен метод. Затова екипът използва масспектрометрия – техника, чрез която се измерва съотношението между масата и електрическия заряд на йоните в дадена проба.

Ако това звучи твърде технически, може да си представите уреда като своеобразен високотехнологичен научен нос, който може в реално време да открива във въздуха веществата, отговорни за определена миризма.

Естествените и синтетичните влакна се държат различно

Резултатите показват ясна закономерност. Материите, изработени от целулозни влакна – тоест естествени растителни влакна като памук, лен и коноп – поглъщат по-малко от съединенията, които предизвикват неприятна миризма, и впоследствие отделят по-малки количества от тях.

При синтетичните влакна като полиестера, както и при вълната, е точно обратното – те поемат повече от тези вещества и след това освобождават по-голямо количество от тях. Оказва се, че химичният състав на различните видове тъкани има решаващо значение за начина, по който те взаимодействат с потта.

Защо полиестерът задържа миризмата

За да разберем защо се получава така, трябва да погледнем по-внимателно състава на потта. Тя е предимно вода, но съдържа и мастни съединения, обяснява Маккуин. Именно те имат важна роля за появата на неприятната миризма.

Различните влакна взаимодействат с тези вещества по различен начин в зависимост от химичните си свойства.

„Целулозните влакна като памука и вискозата имат силно сродство към водата и затова поглъщат повече от водата в потта в сравнение с полиестера“, обяснява Маккуин. „Полиестерът, от своя страна, почти не абсорбира вода.“

„Той има по-силно сродство към мазнините и затова задържа повече от веществата, причиняващи миризма, които не се разтварят във вода. Поглъща и повече мастни съединения, които впоследствие могат да се разградят и също да започнат да миришат неприятно.“

При интензивно физическо натоварване организмът губи значително количество течности чрез изпотяването, затова поддържането на добър воден баланс е част от по-широкия контекст на процесите, които протичат в тялото при натоварване.

Някои дрехи може да се освежат само с проветряване

По-силното задържане на миризми обаче невинаги означава, че дадена материя трябва непременно да бъде изпрана веднага.

При найлона и вълната например по-интензивното отделяне на миризливи вещества се оказва сравнително краткотрайно. Първоначално тези материи действително миришат по-силно от памука, но след 24 часа миризмата значително отслабва.

„Това ни показва, че докато полиестерът все пак трябва да бъде изпран, дрехите от найлон и вълна в някои случаи могат просто да бъдат оставени да се проветрят, вместо да се перат след всяко носене“, посочва Маккуин.

Полиестерът се представя най-зле

Макар почти всички изследвани материи да имат поне някакво предимство по отношение на задържането или освобождаването на миризми, един материал ясно се откроява с най-неблагоприятния резултат – полиестерът.

„Ако неприятната миризма на дрехите ви притеснява, най-простият съвет е да избягвате полиестера“, казва Маккуин.

Тя препоръчва да се подхожда с известна предпазливост и към твърденията върху етикетите, че дадена дреха има свойства срещу неприятни миризми.

„Ако този ефект се дължи на антимикробно вещество, то може да не е толкова ефикасно, колкото предполагате. Причината е, че тук действа и друг механизъм – химичните свойства на самите влакна и начинът, по който те взаимодействат с веществата, причиняващи миризма.“

Изследването е публикувано в научното списание Textile Research Journal.