През 2011 г. трима учени - Сол Пърлмутър, Адам Рийз и Брайън Шмит, получиха Нобелова награда по физика за работата си върху избухванията на свръхнови от тип Ia. Техните резултати показаха еднозначно, че в момента Вселената се разширява с ускорение, което е започнало преди около 4-5 милиарда години поради активирането – все още неизвестно защо - на т.нар. тъмна енергия. Въпреки напредъка на науката тъмната енергия си остава най-голямата загадка пред съвременната астрофизика.

Дали обаче учените вече не разполагат с нов ключ, който да открие решението на тази мистерия? Отговорът може би се крие в квазарите – силно енергетичните активни ядра на някои далечни галактики, чието излъчване е захранвано от свръхмасивни черни дупки и надхвърля 1040 W. Това е около 10 трилиона пъти повече от енергията на нашето Слънце! Каква е тайната на тези обекти и какво можем да научим от тях?

Представете си далечна галактика, подобна на нашия Млечен път.

Само че в нейното ядро свръхмасивната черна дупка, каквато знаем, че има в сърцето на всяка галактика, не спира да поглъща материал с нестихваща лакомия. Десетки, в някои случаи дори и хиляди слънца около нас биха били поглъщани всяка година, ако се намирахме в такава галактика. Енергията, която се излъчва от това активно галактично ядро, е толкова колосална, че превишава дори тази на свръхновите, смятани доскоро за най-енергетичните събития в наблюдаемия Космос.

Добре дошли в света на квазарите – най-ярките обекти в познатата ни Вселена!

Квазарите са нов и доскоро доста загадъчен обект в астрономията. Тяхното съществуване изглежда е пряко свързано с наличието на черните дупки, сами по себе си загадка и предмет на много въпроси и дискусии между учените. Едва през 60-те години на миналия век астрономите откриват, че в Космоса има някакви странни обекти, които излъчват радиоенергия, но сякаш нямат образ във видимия спектър. Затова тези открития са наречни полузвездни радиоизточници - QuasiStellar Radio Objects, или QSO. Оттук идва и името квазар. 

През 1962 г. астрономът Мартен Шмит наблюдава първия квазар, наречен загадъчно 3С 273. От анализа на оптичния му спектър учените разбират, че

квазарите са много далечни от нас обекти,

които най-вероятно са били широко разпространени в ранната Вселена. Става ясно, че квазарите са практически най-ярките обекти в Космоса. 

Каква обаче е тайната зад мощното им излъчване? Има ли въобще физичен механизъм, който да обясни онова, което наблюдаваме? В търсене на истината са предложени дори идеи, че квазарите са по същество обратната страна на проходи в пространство-времето, или т.нар. червееви дупки – своеобразни „преки пътища” между световете, чиято сила някои днешни учени се надяват да използват в създаването на машина на времето.