Днес знаем, че това не е така и че различните видове квазари може да бъдат обединени в един общ модел.

По своите характеристики квазарите се делят на „радиосилни“ и „радиослаби“ в зависимост от мощта на излъчването си. Оказва се, че известните наблюдения на радиогалактики (галактики със силно радиоизлъчване в диапазона между 10 MHz и 100 GHz) и на т.нар. блазари (много компактни квазари) са всъщност плод на един и същ физичен механизъм. Разликата в наблюдаваната енергия най-вероятно се получава и зависи само от ъгъла на наблюдение на обекта спрямо Земята (вж. фиг. 1).

Защо и как излъчват квазарите?

Съвременната астрофизична теория предсказва образуването на свръхмасивна черна дупка в сърцето на всяка галактика. Такава има и в нашия Млечен път, и в Андромеда. След образуването й около нея обикновено остава голямо количество газ и прах, което е засмукано към ядрото вследствие на гравитацията. Падащата материя образува т.нар. акреционен диск от въртяща се и падаща към центъра маса. Радиусът на този диск може да бъде от 10 до 10 000 пъти радиуса на черната дупка (това е т.нар. радиус на Шварцшилд). Такава галактика се нарича активна, а ядрото й, т.е. самият квазар – активно галактично ядро.

Именно падащата акретираща маса създава енергията на излъчването на квазара. Вследствие на това се наблюдават т.нар. джетове - силни изхвърляния на енергия от ядрото на галактиката. Разбира се, в момента, в който няма повече маса, която да бъде погълната и да захрани квазара, неговото излъчване ще спре. Поради тази причина се смята, че квазарите са характерни за младата Вселена, тъй като там е имало много повече материя, която да бъде засмукана.

Енергията на квазарите обаче не е постоянна, а се променя, понякога дори за часове. Това означава, че тя се генерира от сравнително малък регион и единственото обяснение за нейната мощност може да е само гравитационното падане на материята върху черната дупка.

Въпреки че вече имаме обща теория за физиката на тези обекти, науката е едва в началото на тяхното изследване. А се оказва, че те може да имат ключово значение за начина, по който мислим за Вселената, а и за бъдещето на живота на Земята.

Квазарите – един нов поглед към Космоса.

До момента са открити над 200 хил. квазара, като разстоянието до най-близкия от тях е от порядъка на 600 млн. светлинни години. Най-мощният квазар, PDS456, е само на около 800 млн. светлинни години от нас - буквално в „задния ни двор“! Наистина е много добре, че не сме напряко на линията на наблюдение на неговия лъч, тъй като това би значело сигурно унищожение на целия живот на планетата Земя (вж. фиг. 2).