От гледна точка на космологията откриването на квазарите на практика e доказателство за валидността на теорията за Големия взрив и отхвърля идеята за неподвижната Вселена. Нещо повече, съвсем наскоро, през юли 2011 г., при изследване на квазар на около 12 млрд. светлинни години, т.е. роден съвсем малко след Големия взрив, беше открит облак от водни пари, съдържащ милиарди пъти повече вода, отколкото има на цялата Земя. Това изключително откритие показва, че водата е съществувала  във Вселената почти от самото й зараждане. Находката поставя на дневен ред въпроса дали сме единствената форма на живот, която е могла да се развие в Космоса, след като необходимата за това водна основа далеч не е толкова необичайна, колкото се смяташе доскоро.

И ако търсенето на живот извън Земята е все още в своя начален стадий,

знанията ни за Вселената и нейната динамика са далеч по-напред

и изненадват дори самите си откриватели.

През 1988 г. Сол Пърлмутър и неговият екип изследват редица избухвания на свръхнови от типа Ia. След почти десетгодишна работа учените откриват, че към днешна дата Вселената се разширява с непрекъснато ускорение. Друг научен екип открива едновременно и независимо същото. Учените са шокирани, но фактите са неопровержими. Понякога невероятното всъщност се оказва вярно. Тази година на водещите учени от двата екипа беше дадена Нобелова награда за откритието.

Важно е да се разбере, че подобен експеримент е бил възможен, тъй като свръхновите от тип Ia винаги избухват по един и същ начин, т.е. отделят една и съща енергия. Затова такива обекти са известни като „стандартни свещи“ в астрономията. Това означава, че разликата в светимостта им, която ще наблюдаваме с нашите телескопи, ще се дължи само на промяна в пространството. Ето защо свръхновите Ia ни позволяват сравнително добре да изчисляваме разстояния в космологията. Това е страхотен плюс и огромен напредък за науката. А какво ни очаква в бъдеще?

Активните галактични ядра – нов индикатор за разстояния в Космоса.

Оказва се, че активните галактични ядра също могат да бъдат използвани като метод за измерване на разстояния. Как? Излъчената от квазара енергия йонизира облаците от газ, през които преминава, и те също излъчват своя енергиен отпечатък в спектъра. Можем да получим сигнала както от облаците, така и от ядрото. Тогава трябва единствено да знаем колко време е необходимо на излъчения сигнал да достигне от ядрото до точката на йонизация и готово – имаме разстоянието. Това е съвсем нов метод и ако сработи добре, се очаква да ни позволи да измерваме обекти дори на 13 млрд. години от нас, т.е. възникнали само 750 млн. години след Големия взрив.

Нещо повече - изследванията на обекти, които са на около 4-5 млрд. години, т.е. точно на възрастта, в която смятаме, че мистериозната тъмна енергия започва да действа, могат да дадат на науката и дългоочаквания ключ към нейното разбиране.

В крайна сметка, когато Едуин Хъбъл откри разбягващите се галактики, разбрахме, че Вселената се разширява, и променихме начина, по който гледаме на света. След това, когато изследвахме свръхновите Ia, изненадани открихме, че разширението се ускорява.

Mоже би в следващите няколко години благодарение на квазарите ще разберем и защо самото ускорение е започнало. С което ще се доближим още повече до тайната на механизмите на самата Вселена. А търсенето на такъв отговор определено си струва усилието, нали?

Владимир Божилов