В ранните години на космическата надпревара (1957-1962) двама американци опитват да докажат разумна, но, както се оказва, неприемлива за времето и мястото си  теория. Те смятат, че жените са по-подходящи за космически полети от мъжете. Идеята им е смела и може да доведе до радикална промяна в разбиранията за човека в Космоса. През 1960 г. обаче трудно се възприема, че представителките на нежния пол могат да бъдат не само добри домакини, но и космонавти. Особено като се има предвид, че военната служба тогава е забранена за американките, че 75% от тях нямат кариера и че за да изтегли банков кредит или да купи „голяма стока за бита” от рода на хладилник, всяка госпожа в САЩ се нуждае от писменото съгласие на съпруга си.   

Въпреки строгото разпределение на социалните роли хирург с диплома от Харвард и генерал от американските Военновъздушни сили поглеждат от различна гледна точка и започват да обмислят възможността в Космоса да бъдат изпращани жени вместо мъже. Предположението им, че жените са по-подходящи за космическо летене, идва от научния им опит и от практиката. 

Първият от тях,

Уилям („Ранди”) Ловлейс, е физик, военен лекар и специалист по авиомедицина. Докато работи за американската клиника „Мейо”, той сътрудничи в разработването на изключително необходима маска за летене на дълги разстояния, снабдяваща пилотите с кислород по време на полет. (По това време кабините на самолетите не са херметизирани. Липсата на кислород води до грешки и злополуки при пилотите.) След като напуска клиниката, Ловлейс започва да се занимава с космически проучвания и се включва в екипа от експерти, който разработва физиологичните, медицинските и психологическите критерии за селекция и оценяване на кандидатите за космонавти.

Вторият, генерал Доналд Фликингър, е член на Специалния съвет по естествените науки на NASA (NASA Special Advisory Committee on Life Sciences) и началник космическа медицина в частта за въздушно изследване и развитие на ВВС на САЩ (Air Force Air Research and Development Command). В рамките на поста си в американското командване той дава предложение и регистрира към ВВС

първата програма за тестване на жени, които да бъдат изпратени в Космоса. За да я реализира, в продължение на месеци си сътрудничи с Ловлейс, който е негов научен съветник и дългогодишен приятел.  

Още от средата на 50-те години Ловлейс и Фликингър започват да дискутират евентуалните физически и психически реакции на жената, поставена в извънредни условия, където земната гравитация не действа. Предположението им, че жените може би ще бъдат по-подходящи за престой в Космоса, е базирано на познанията им за човешката физиология и има чисто практична цел. Двамата експерти знаят, че