Слънчевата Корона

Слънчевата корона, ореолът от плазма около Слънцето, е изключително гореща. Тя надвишава милиони градуси и учените не са наясно защо. Тя е около 1000 пъти по-гореща от повърхността на Слънцето, което е странно. Възможно ли е въздухът над пламъците да е по-горещ от самия огън? За разлика от огъня обаче, короната се простира на хиляди километри и е много по-гореща от повърхността под нея, както и от междупланетното пространство навън.

Учените не са напълно наясно защо короната да е толкова гореща. Може причината да не е един единствен процес, а високите температури да се дължат на множество фактори. Има няколко обещаващи предположения (например т.нар. наноизригвания), но има още много въпроси, които чакат отговор.

Скоростта на ветровете на Венера

Ветровете на Венера са твърде бързи за съществуващите климатични модели, които описват поведението на атмосферата. Те са 60 пъти по-бързи от въртенето на планетата около оста ѝ. На Земята ветровете се създават от разликите в налягането в близки един до друг райони. Тези разлики в налягането се създават от разликите в температурата на въздуха. Но Венера няма такива драматични разлики в пейзажа, които да оправдаят наличието на такива мощни ветрове.

Освен това начинът, по който се образуват облаците на Венера, също е трудно разбираем. Има огромна неподвижна вълна в горния слой на атмосферата, нерегулярни шарки от нощната страна на планетата и странна Y-форма от дневната страна. Наблюденията на променящата се атмосфера на Венера продължават, така че може би един ден ще причината за тези необичайни явления ще стане ясна.

Шестоъгълникът на Сатурн

Ако говорим за облаци, няма как да не споменем и полярния вихър на Сатурн – във формата на шестоъгълник с променящ се цвят и неясен произход. Той е забелязан за първи път през 1981 г. от Вояджър, а след това още по ясно и от Касини. Известно е, че цветът му се променя от син до златист в зависимост от сезона, но физиците все още се опитват да разберат как се е формирал. Макар и да са успели да създадат шестоъгълни вихри в лабораторни условия, феноменът не е изяснен напълно. Например, не е ясно защо на Южния полюс на планетата няма подобна система.

Екзопланета, твърде голяма за своята звезда

NGTS-1b е планета, голяма колкото Юпитер, както и стотици други, открити през последните няколко десетилетия. За разлика от тях обаче, тя обикаля около червено джудже – малка звезда, която е около 12 процента от обема на Слънцето.

Толкова големи планети не би трябвало да се образуват около толкова малки звезди. Звездите джуджета не могат да съберат толкова много материал, за да образуват големи планети. Но, ето че се случва. Изследователите вече търсят повече примери, за да разберат по-добре явлението.