Роботи или хора в Космоса? Нийл деГрас Тайсън представя нова морална дилема

13 юни 2018 г., 13:00
586

Guliver / Getty Images

Чуйте какво казва известният американски астрофизик и популяризатор на науката за космическите полети в това видео на Mashable.

Има продължителен дебат за това дали да изпращаме хора в Космоса, или да изпращаме роботи. Аз мисля, че това не е правилният въпрос. Разделете въпроса на две части.

Само научните открития ли ви интересуват? Тогава изпратете роботи. По-евтино е. Не е нужно да ги връщате у дома. Не е нужно да ги храните. Поне не с храна. Ще им трябва енергия: вземете я от Слънцето. Ако ви интересува само науката, тогава няма рационална причина да изпращате хора. Наистина. За цената на изпращането на един човек можете да изпратите 100 робота.

Роботите стават по-добри, по-малки, по-евтини, по-бързи, по-умни.

Но ето я уловката:

Никога не съм виждал парад с конфети за робот. Не съм виждала училище на името на робот. Не съм виждал дете да чете книга за робот и да си каже, „Ей, искам да съм като този робот един ден.“

Има ценност в човешкото вдъхновение. Тя е по-малко осезаема от научните резултати от един експеримент. Тя е по-емоционална, по-философска. По-културна, по-човешка. Ако изпратим един от нас на ръба на неизвестното, където е опасно, но интересно и може да направи открития и да се върне, аз ще искам да слушам този човек, да прочета книгата, която този човек е написал, да интервюирам този човек по новините.

Този човек ще бъде герой на нашата цивилизация и това има ценност.

Не само това. Ако така или иначе изпратим хора, те ще допринасят за научния експеримент. Те могат да правят изводи доста по-бързо и по-интуитивно, отколкото един робот, поне засега. Може да видим нещо, което никога не сме виждали по-рано и да го тълкуваме: „О, не знам какво е това, но нека видим… Мисля, че разбрах, най-доброто ми предположение засега е това“.

Компютрите в момента мислят само така, както сме ги програмирали да мислят. Вземете един робот и един човек и им покажете нещо, което не са виждали по-рано. Чий анализ ще поискате първо? Човешкият, поне засега.

Може би ще дойде ден, когато роботите в това отношение ще бъдат по-умни от хората. Роботи в режим на спонтанно хрумване. Много е трудно да програмираш в един робот любопитство за нещо, което не е виждал по-рано. Да работи с информация, за която не знае нищо. Ако програмирате робот, който има съзнание, и любопитство, дали изобщо е етично да изпратите този робот на космическа мисия, без да имате намерение да го върнете? Не убивате ли разумно същество? Ако създадем робот, който има същата способност за любопитство като хората, тогава се връщаме там, откъдето сме започнали – искахме да създадем робот, защото е по-евтино да го изпратим и не се налага да го връщаме.

Може би има една съвсем нова граница, която още не сме достигнали, и това е етиката и морала на разумните машини, които създаваме, които излагаме на опасност, които изпращаме в космоса без намерение да връщаме. Може би без дори да им казваме. Защото, ако им кажем, те може да окажат съпротива, или да прошепнат на останалите си приятели си роботи на Земята: „Пич, помагай! Саботирайте изстрелването!“

Ключови думи:
Коментари