С помощта на т.нар. дълга експозиция и прецизни техники на обработка учени направиха невероятно детайлни снимки на външната атмосфера на Слънцето – това, което принципно наричаме корона. По този начин те откриха детайли, които не са били забелязвани досега, пише Science Alert.

Нашата звезда е комплексен космически обект. Когато слънчевата сонда „Паркър“ бъде изстреляна през август, ние ще научим още подробности за него (тя трябва да направи безпрецедентно доближаване до Слънцето и да навлезе в неговата атмосфера). Междувременно обаче можем да научим доста и с технологията, която разполагаме. Именно това демонстрираха учените от Югозападния изследователски институт (SwRI).

Екипът е използвал инструмента COR-2, разположен на обсерваторията STEREO-A на NASA, за да проучи в детайли външната атмосфера на Слънцето. Той прави снимки на короната благодарение на специален диск, поставен пред обектива. Дискът изолира самата звезда от изображението, като по този начин премахва и светлината, която принципно би заличила дребните детайли в плазмата на слънчевата атмосфера.


Източник: DeForest et al./The Astrophysical Journal

Короната е изключително гореща – между 1 и 3 млн. келвина – с други думи, много повече от вътрешната фотосфера, която достига едва 5800 келвина. Именно тя е и основният източник на слънчевия вятър – постоянният поток от заредени частици, които извират от Слънцето във всички посоки.

Когато измерваме слънчевия вятър край Земята, магнитните полета, вградени в него, са комплексни и преплетени. Не е ясно обаче кога настъпва тази турбуленция.

„В дълбокия космос слънчевият вятър е турбулентен и поривист - казва слънчевия физик Крейг Дефорест от SwRI. – Но как е станал такъв? Дали напуска Слънцето в нормално състояние и става турбулентен, едва когато прекоси Слънчевата система? Или тези пориви се опитват да ни разкрият повече подробности за самата звезда?“.

Ако турбуленцията настъпва при самото Слънце, то в такъв случай ние би трябвало да виждаме различни комплексни структури в самата корона, образувани от него. Досегашните наблюдения обаче не са отчели подобни неща.

Напротив – на тях короната изглежда гладка и спокойна. Оказва се обаче, че нещата стоят по малко по-различен начин. Структурите са там – просто не сме успели да ги видим на достатъчно детайлно изображение.

“С помощта на нови техники, които подобряват прецизността на изображението, ние осъзнахме, че короната не е гладка, а динамична структура – обяснява Дефорест. – Оказва се, че всяка структура, която сме си мислели, че познаваме, е изградена от много по-малки части.“

Междувременно обаче учените се натъкват на нова мистерия. На разстояние от около 10 слънчеви радия слънчевият вятър се променя внезапно. След това, когато се отдалечи от звездата, се връща към нормалното си състояние. С други думи – в рамките на 10-те радия се случват някои доста интересни (макар и неизвестни засега) физични процеси.

Сондата „Паркър“ може би ще успее да разплете тази мистерия, тъй като е способна да оцелее при температури до над 1000 градуса по Целзий.

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.