От дълбока древност хората проявяват интерес към небето. Отначало те забелязали, че нощем на него светят многобройни точици, които днес наричаме звезди. Тогава, разбира се, никой не осъзнавал колко далеч са те, но всички били запленени от красотата им.
По онова време възникнала и идеята за разделянето на небето на съзвездия, оформени от най-ярките звезди. Постепенно цялото небе било населено с митични герои, богове и животни, различни за всяка цивилизация. За хората тогава тези съзвездия били вечни и неизменни, защото звездите в тях са били видимо напълно неподвижни една спрямо друга. Наред с тях обаче били забелязани и други звезди, които променяли своето място по небето много бързо. Те били наречени „планети”, което на древногръцки език означава блуждаещи.
Днес ние знаем, че те се намират многократно по-близо до нас, отколкото и най-близките „неподвижни” звезди и че заедно със Земята влизат в състава на Слънчевата система. Но кой, кога и как е успял да открие всяка една от тези планети?
Започваме с най-близката до Слънцето.
Меркурий се наблюдава трудно,
защото винаги на небето се вижда много близо до звездата ни. Най-ранните данни за нейното наблюдение датират от 14. век пр.н.е. от древните вавилонци. Те забелязали, че тази „звезда” се движи твърде бързо спрямо другите планети и се появява ту на вечерното, ту на сутрешното небе. Затова я кръстили Набу - в чест на бога вестоносец от своята митология.
Всъщност древните гърци също забелязали Меркурий. Когато бил видим вечер, го наричали Хермес, а сутрин – Аполон. През 4. век пр.н.е. разбрали, че това е един и същ обект. Интересен е фактът, че древните арабски астрономи са успели да оценят дори размера на планетата, като тяхната стойност се отличава само с 1% от известната днес. Още в сравнително древни времена става ясно, че орбитата на Меркурий се завърта (прецесира). Това служи и като потвърждение на общата теория на относителността на Айнщайн от началото на 20. век.
Венера от най-древни времена
е била наблюдавана като най-ярката звезда на небето сутрин или вечер, затова е наричана Зорница и Вечерница. Ето защо е много трудно да се определи кога точно е била забелязана за първи път. През 6. век пр.н.е. Питагор установил, че това всъщност е един и същи обект, макар да мислел, че Венера обикаля около Земята. През 1032 г. персийският астроном Авицена наблюдавал за първи път преминаване (пасаж) на Венера пред диска на Слънцето.
