Когато през юни 2010 г. български астрономи обявиха, че кръщават открит от тях астероид на астроложка, родината бегло се развълнува за пословичните три дни. Но протестният ход на частната обсерватория A79 срещу шарлатанията и финансовия колапс на родната наука напомни, че в нашето близко минало има и славни страници. А някои от тях ще съществуват, докато има и човешка цивилизация.

Причината е, че те са изписани на космически тела, които почти сигурно ще оцелеят поне няколко поколения след нас.

На звездното дружество А79 България дължи най-новите, а може би и най-българските космически имена. Това са астероидите „Васил Левски”, чието название официално бе потвърдено от Международния астрономически съюз (IAU) през 2009 г., и „Христо Ботев”, утвърден година по-късно, последван от астероида „Хан Аспарух”.

Първите български имена в Космоса се появяват като подарък

от страна на съветски астрономи, разбира се, не без участието на съответните институции за вечна и нерушима дружба. През 1970 г. руската астрономка Тамара Смирнова открива планетката 2575, която е наречена България. На същата изследователка дължим и „2371 (Георги) Димитров”, открита на 2.11.1975 г. Тамара Михайловна е много плодовит ловец на астероиди, тя е открила 135 малки планети и една комета през кариерата си.

Смирнова работи заедно с Николай Степанович Чьорних (537 открития), на когото пък дължим няколко други български имена в Космоса. Именно той открива астероида Габрово, който получава името си по доста забавен начин.

Виж още: Ето как се кръщават небесните тела и техните повърхности

Малката планета е засечена на 1 април 1976 г. И руският астроном не намира по-добър вариант за отбелязване на Деня на шегата от това да даде на космическата скала името на нашия град с характерна репутация. Когато през 1981 г. IAU утвърждава името на планетоида, общинските власти на (земния) Габрово обявяват, че ще дадат почетно гражданство на първия човек, стъпил на габровска земя в астероидния пояс. 15-километровата скала прави една обиколка около Слънцето за пет земни години.

Едва ли е нарочно, но следващият «български» астероид на Н. Чьорних е много «близо» до Габрово. Шипка е открит на 9.07.1978 г. и е наречен на върха, отбраняван яростно от българи и руснаци през Руско-турската освободителна война – и явно в чест на 100-годишнината от нейния успешен завършек.

През 2010 г. България се прости с проф. Владимир Шкодров,

голям наш астроном, откривател на няколко малки планети. Неговото име носи астероидът „4364 Шкодров», открит от Хелин и Бъс от Паломарската обсерватория в САЩ. Двамата американци работят дълги години с екипа Шкодров - Виолета Иванова, затова когато на 7.11.1978 г. откриват два астероида за една нощ, ги наричат на своите български колеги. Номерът на планетата «Иванова» е 4365.

От 1981 г. започва работа НАО «Рожен». Под ръководството на проф. Шкодров и ст.н.с. Иванова там започват редовни наблюдения на телата от Слънчевата система. Българските учени откриват над 100 малки планети, като някои от тях носят и български имена.

Сред първите открития, направени от «Рожен», е астероидът «Атанасов» (Atanasoff), «уловен» на 28.09.1983 г. от Хелин, Шкодров, Иванова, Георгиева. Българо-американският екип нарича малката планета на Джон Атанасов, създател на първия компютър. През същата година американецът с нашенски корен става и член на БАН. Бившият шеф на академията Иван Юхновски също е удостоен с наречено на него небесно тяло.

Още два астероида носят имена на български градове. През 1986 г. от НАО „Рожен” е открит астероидът Пловдив. Негови кръстници са белгиецът Ерик Валтер Елст и Виолета Иванова. Донякъде свързано с това откритие е и името на астероида Сигин. Той е наречен така от Елст на дъщеря му, защото „проявила жив интерес към астрономията и (геройски) придружила баща си в командировката до България.”

Астероидът Шумен е  открит през 1988 г.,

но името му е утвърдено едва преди няколко години.  Небесното тяло се движи между орбитите на Марс и Юпитер и е открито от проф. Шкодров и д-р Иванова. Двамата учени го наричат Шумен заради старата и богата история на града. Десетилетия наред проф. Шкодров преподава в местния университет “Епископ Константин Преславски” и известно време е негов ректор. Д-р Иванова е родена в близкия град Плиска и е учила в Шумен.

Университетско е името на малката планета «Климент Охридски», открита от роженския екип на 20 септември 1987 г. и назована в чест на едновековния юбилей на Софийския университет. В аналите на Международния астрономически съюз тя е обозначена като наречена на «Климент Охридски, един от първите български философи (от македонски произход), ученик на Кирил и Методий». А самите свети братя, създали славянската азбука, имат своето парче скала в Космоса пак благодарение на Николай Чьорних.

«4891 Блага» (Димитрова) е открит на 4.04.1984 г. отново от Шкодров и Иванова. Д-р Виолета Иванова открива и астероида Гергана.

А «Аристотел» е записан като откритие на Ерик Валтер Елст, направено от «Рожен».

Аристотел е автор на трактата “За небето”. Проф. Шкодров проследява влиянието на концепциите на древногръцкия учен за природата върху основните дефиниции, залегнали в съвременната наука.