Българските имена в Космоса

13 май 2019 г., 18:01
224

Астероиди, реки на Марс и планини на Венера са кръстени на родни градове, личности и богини. Източник: Jurik Peter / Shutterstock

Когато през юни 2010 г. български астрономи обявиха, че кръщават открит от тях астероид на астроложка, родината бегло се развълнува за пословичните три дни. Но протестният ход на частната обсерватория A79 срещу шарлатанията и финансовия колапс на родната наука напомни, че в нашето близко минало има и славни страници. А някои от тях ще съществуват, докато има и човешка цивилизация.

Причината е, че те са изписани на космически тела, които почти сигурно ще оцелеят поне няколко поколения след нас.

На звездното дружество А79 България дължи най-новите, а може би и най-българските космически имена. Това са астероидите „Васил Левски”, чието название официално бе потвърдено от Международния астрономически съюз (IAU) през 2009 г., и „Христо Ботев”, утвърден година по-късно, последван от астероида „Хан Аспарух”.

Първите български имена в Космоса се появяват като подарък

от страна на съветски астрономи, разбира се, не без участието на съответните институции за вечна и нерушима дружба. През 1970 г. руската астрономка Тамара Смирнова открива планетката 2575, която е наречена България. На същата изследователка дължим и „2371 (Георги) Димитров”, открита на 2.11.1975 г. Тамара Михайловна е много плодовит ловец на астероиди, тя е открила 135 малки планети и една комета през кариерата си.

Смирнова работи заедно с Николай Степанович Чьорних (537 открития), на когото пък дължим няколко други български имена в Космоса. Именно той открива астероида Габрово, който получава името си по доста забавен начин.

Виж още: Ето как се кръщават небесните тела и техните повърхности

Малката планета е засечена на 1 април 1976 г. И руският астроном не намира по-добър вариант за отбелязване на Деня на шегата от това да даде на космическата скала името на нашия град с характерна репутация. Когато през 1981 г. IAU утвърждава името на планетоида, общинските власти на (земния) Габрово обявяват, че ще дадат почетно гражданство на първия човек, стъпил на габровска земя в астероидния пояс. 15-километровата скала прави една обиколка около Слънцето за пет земни години.

Едва ли е нарочно, но следващият «български» астероид на Н. Чьорних е много «близо» до Габрово. Шипка е открит на 9.07.1978 г. и е наречен на върха, отбраняван яростно от българи и руснаци през Руско-турската освободителна война – и явно в чест на 100-годишнината от нейния успешен завършек.

През 2010 г. България се прости с проф. Владимир Шкодров,

голям наш астроном, откривател на няколко малки планети. Неговото име носи астероидът „4364 Шкодров», открит от Хелин и Бъс от Паломарската обсерватория в САЩ. Двамата американци работят дълги години с екипа Шкодров - Виолета Иванова, затова когато на 7.11.1978 г. откриват два астероида за една нощ, ги наричат на своите български колеги. Номерът на планетата «Иванова» е 4365.

От 1981 г. започва работа НАО «Рожен». Под ръководството на проф. Шкодров и ст.н.с. Иванова там започват редовни наблюдения на телата от Слънчевата система. Българските учени откриват над 100 малки планети, като някои от тях носят и български имена.

Сред първите открития, направени от «Рожен», е астероидът «Атанасов» (Atanasoff), «уловен» на 28.09.1983 г. от Хелин, Шкодров, Иванова, Георгиева. Българо-американският екип нарича малката планета на Джон Атанасов, създател на първия компютър. През същата година американецът с нашенски корен става и член на БАН. Бившият шеф на академията Иван Юхновски също е удостоен с наречено на него небесно тяло.

Още два астероида носят имена на български градове. През 1986 г. от НАО „Рожен” е открит астероидът Пловдив. Негови кръстници са белгиецът Ерик Валтер Елст и Виолета Иванова. Донякъде свързано с това откритие е и името на астероида Сигин. Той е наречен така от Елст на дъщеря му, защото „проявила жив интерес към астрономията и (геройски) придружила баща си в командировката до България.”

Астероидът Шумен е  открит през 1988 г.,

но името му е утвърдено едва преди няколко години.  Небесното тяло се движи между орбитите на Марс и Юпитер и е открито от проф. Шкодров и д-р Иванова. Двамата учени го наричат Шумен заради старата и богата история на града. Десетилетия наред проф. Шкодров преподава в местния университет “Епископ Константин Преславски” и известно време е негов ректор. Д-р Иванова е родена в близкия град Плиска и е учила в Шумен.

Университетско е името на малката планета «Климент Охридски», открита от роженския екип на 20 септември 1987 г. и назована в чест на едновековния юбилей на Софийския университет. В аналите на Международния астрономически съюз тя е обозначена като наречена на «Климент Охридски, един от първите български философи (от македонски произход), ученик на Кирил и Методий». А самите свети братя, създали славянската азбука, имат своето парче скала в Космоса пак благодарение на Николай Чьорних.

«4891 Блага» (Димитрова) е открит на 4.04.1984 г. отново от Шкодров и Иванова. Д-р Виолета Иванова открива и астероида Гергана.

А «Аристотел» е записан като откритие на Ерик Валтер Елст, направено от «Рожен».

Аристотел е автор на трактата “За небето”. Проф. Шкодров проследява влиянието на концепциите на древногръцкия учен за природата върху основните дефиниции, залегнали в съвременната наука.

Друга малка планета, хваната от Елст и Шкодров, носи име, далечно свързано с българските земи, но много остроумно обединяващо засягащи я семантични полета. Митра е аполонов астероид, което ще рече, че лети в определени граници, доста близо до Земята. Митра е индо-ирански бог на светлината, почитан и от траките. Той е еквивалент на елинския Аполон – и като аполонов астероид носи точното име.

След изследване с радар Митра сериозно изненадва учените. На изображенията той прилича на нахапана бисквита и е обектът с най-голяма степен на разклонение в Слънчевата система. Според някои учени това всъщност са два слепили се астероида.

Друг «български» астероиди е и «Тониванов». Наречен е на младия български учен Тонислав Иванов, който разработва «зрение» за космическите апарати на NASA. Името му е дадено на скалата с номер 18991, защото Тонислав печели награда на голям научно-технически конкурс за ученици.

Освен като названия на цели небесни тела

редица български имена са използвани и като обозначения за планини, реки и кратери на планети и спътници.

От 1961 г. името Хемус (древното название на Стара планина) носи 560-километровата планинска верига до Морето на спокойствието, което е от видимата страна на Луната.

Хемус се нарича и планина на Юпитеровия спътник Йо, който е кръстен на една от многобройните възлюблени на Зевс. На същото небесно тяло се намира и кратерът Дажбог, наречен на древнославянския бог на Слънцето. Пак там е и Дунав, но не като река, а като плато (а има и малка планета Данубия, открита през 1930 г. от съветски астроном). Около най-голямата планета в Слънчевата система кръжи и спътникът Европа, където съвсем естествено се вписва и едно тъмно петно, наречено Тракия.

Любопитното е, че голяма част от космическите названия с български корен обозначават черти от релефа на смятаната за „най-адска” планета в системата – Венера. Над образуванията с български имена непрекъснато се леят дъждове от сярна киселина при температури над 200 градуса. На планетата с името на богинята на любовта се намира хребетът Дудумица, наречен на българско божество на дъждовете. Недалеч оттам е скалният лабиринт Радуница - по името на древнославянската богиня на душите на покойниците.

200 км е дълга венерианската Самодивска планина,

западно от която е възвишението Живана, кръстено на славянската богиня на живота. Цялата южна полярна област на Венера носи името на „богинята” Лада. Кавичките са заради двойната митологичност на това божество – то е измислено от романтично настроени славянофили преди само два века, а древните племена от Родопите до Арктика не са и чували за него. Но след половин век преклонение на милиони шофьори пред железния идол, изработван в руския град Толиати, по метода на Тери Пратчет от „Малки богове” „Лада” (автомобилът) несъмнено се е сдобила с някаква божественост.

Неизвестно на коя Радка е кръстен 10,5-километров кратер, както и събратът му от 12,5 км, който се нарича Здравка. В южното полукълбо на Венера има и кратер с циганското име Земфира. Вака (или Въка, а може би Въчка) е още един венериански кратер, за който е записано, че носи българско име.

Изобилието от славянски митологични имена по втората планета в Слънчевата система не е случайно. До края на 80-те години съветските планетолози бяха лидери в опознаването на Венера благодарение на радарните карти, съставяни по данни от едноименните междупланетни станции.

Актрисата Адриана Будевска е първата и единствена засега българска историческа личност, увековечена с кратер на Венера. Диаметърът му е 18 км и се намира близо до местния екватор.

На Марс също има родни имена.

Кратерът Дулово е в полите на планината Либия. Редица долини са наречени на наши реки – като долината на марсианската Арда (186 км), която пресича марсианския Гринуич. Много от реките ни са на Марс с гръцките си имена – пак по митологични причини. Такава например е долината на Нестус (Места). Още по-внушителната 317-километрова долина на Хеброс (Марица) се намира в северното полукълбо на Марс. За по-сигурно друга долина на Червената планета е назована Еврос. А Марица се нарича кратер на повърхността на астероида Матилда. Но той не носи името на реката. Всъщност кратерът трябва да се нарича Марбас, защото е наречен на въгледобивния район. Такъв е принципът на наименуване на повърхностните особености на Матилда – защото 50-километровият астероид е съставен от въглерод и е черен като буца кюмюр.

Едно по-ново българско име в Космоса е Орфей, на когото е кръстен един от кратерите на астероида Ерос.

Петър Кънев

Ключови думи:
Коментари