Едни от най-честите медийни събития, свързани с Космоса, неизменно се фокусират върху астероидите. Няколко пъти в годината се случва почти едно и също. Група астрономи пуска съобщение за пресата, в което се казва, че

астероидът X

(чието име обикновено е енигматична комбинация от букви и цифри) е „потенциално опасен”, защото ще премине на разстояние Y милиона километра – според космическите мащаби „на косъм” от Земята. Нещо повече, казват учените, предварителните изчисления на орбитата на X показват, че той има Z% шанс (цифра, която обикновено е хилядни или стотни от процента) да се сблъска с планетата ни, когато прелита близо до нея през годината ABCD (произволна календарна година до края на 21. или през следващите столетия).

Този вече рутинен модел предвижда няколко седмици по-късно в медиите да се появи ново научно съобщение, според което допълнителните изчисления за орбитата на X са елиминирали възможността за скорошен сблъсък със Земята, като при това остава известна възможност за колизия през ABCD година. За да се установи този риск, са необходими допълнителни изследвания, обобщават учените.

Всичко това поражда сериозни въпроси за общуването между

астрономическата общност

и световната публика. Преди всичко, най-важният резултат от този информационен модел е, че дори най-любознателната част от четящата аудитория постепенно губи какъвто и да е интерес към приказките за „потенциално опасни астероиди”. Основният проблем е добре известният синдром на лъжливото овчарче.

Иначе казано, ако някой ден напълно реалната възможност към Земята да лети огромен къс небесна скала стане факт, астрономите откриватели ще се изправят пред една крайно скептична аудитория – възможно най-лошият вариант в случай на глобален проблем, изискващ глобално решение.

Нека обаче се концентрираме върху фундаменталните въпроси – колко опасни всъщност са астероидите, какво можем да направим по въпроса и защо в крайна сметка конкретните „астероидни прогнози” са толкова несигурни?

Да започнем от същността на астероидите. Образно казано, те са

строителен отпадък,

останал след изграждането на Слънчевата система. Те представляват съхранени замразени остатъци от суровия материал, от който са изградени всички планети, включително Земята.