Фобос е по-големият (и на по-близка орбита) спътник на Марс. Той носи името на бога на страха от древногръцката митология Фобос, син на бог Арес и брат на бог Деймос. Фобос е на най-ниска орбита от всички други спътници в Слънчевата система — на 6000 км над повърхността на Марс. Спътникът е и един от най-малките известни.

Фобос е открит от американския астроном Асаф Хал на 18 август 1877 г. във Военоморската обсерватория в гр. Вашингтон, САЩ в 21:14 часа по Гринуич. Асаф Хал открива също Деймос, другия спътник на Марс.

Имената на спътниците са предложени от Хенри Мадан (1838–1901), директор на науките в Етонския колеж. Той ги избира от Илиада, песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).

За Фобос е характерно синхронното въртене — той винаги е обърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина наблюдаван от повърхността на Марс, Фобос изгрява от Запад, за около 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния хоризонт. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва средно два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се наблюдава на ширинипо-големи от 70,4°.

Ниската орбита на Фобос предопределя неговото разрушение в даден момент в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с около 1,8 сантиметра на година. След около 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Рош, намираща се на 8400 км от центъра на Марс. За подробен анализ виж тази статия. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се изменя в рамките на 210%, а при добавяне и на приливните сили на Марс — в рамките на 450%.

Гледан от Фобос, Марс изглежда 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние.