Защо тишината е полезна за мозъка

10 май 2019 г., 08:22
1029

Тишината е злато. Снимка: Shutterstock 

С годините изследванията наблягат върху това как тишината помага за успокояване на тялото, подобряване на връзката ни със света, „усилване“ на вътрешния ни глас. Когато са стигнали до тези заключения, повечето от тях са изучавали шума, а не тишината. Например, Лучано Бернарди, автор на изследване 2006 г., посветено на психологическите ефекти от музиката, което открива съвсем случайно, че две минути тишина възбуждат мозъка. Участниците в експериментите трябвало да слушат различни видове музика. Най-изненадващо обаче било това, което се е случило по време на паузите – две минути тишина се оказали много по-отпускащи от спокойната музика или дългата тишина преди началото на експеримента. 

Едно от основните открития е, че тишината се засилва от контрастите. Това се подкрепя от невробиологично изследване, проведено от екип с участието на Майкъл Вер през 2010 г. 

Изследването на Вер и колегите му, които са наблюдавали мозъците на мишки по време на кратки приливи на звук, показва някои изненадващи резултати. Както един прилив на звук кара слуховия кортекс да се активира, така и тишината също води до промяна. Задейства се отделна мрежа от неврони в слуховия кортекс. 

Какво се случва в този момент? Този въпрос е изследван от Имке Кирсте, регенеративен биолог от Университета Дюк. В изследване от 2013 г. тя анализира ефектите, които има звукът върху мозъка на възрастни мишки. Четири групи мишки били изложени на различни звукови стимули: музика, звуци на бебета мишки, бял шум и тишина. Тишината била контролен стимул – и както при много други изследвания, ефектът от нея се смятал за пренебрежим. Още веднъж откритията били показателни. Всички звуци имали краткотраен неврологичен ефект. За разлика от тишината.

Два часа тишина на ден води до развитието на клетки в хипокампа – областта на мозъка, която отговаря за паметта и емоциите. Кирсте е изумена от това откритие. След известни размишления, тя стига до следното заключение – отсъствието на шум е било толкова изкуствено и обезпокояващо, че е довело до хипербудност при мишките. Развитието на нови клетки често не означава нищо добро, но в случая става дума за нови клетки, които се преобразуват във функциониращи неврони.

Тишината не само помага за генерирането на нови клетки – тя също така благоприятства самоанализа. Всички имаме така наречения „режим на работа по подразбиране“ на мозъчната функция – той ангажира предфронталния кортекс – мозъчната кора, която отговаря за абстрактното мислене, анализа и регулирането на емоциите. Този режим „по подразбиране“ е винаги активен – той непрекъснато получава и анализира информация. Например, от него зависи способността за откриване на опасности в околната среда. Режимът на работа по подразбиране е особено активен по време на самоанализ според Джоузеф Моран, който публикува изследване, озаглавено „Какво можем да научим за самопознатието от режима на работа по подразбиране на мозъка?“

Според Моран и колегите му, когато мозъкът е в този режим на покой, той може да интегрира вътрешната и външната информация в съзнателно работно простронство. Когато има тишина, съзнателното работно пространство има повече свобода да обработва вътрешната и външна информация – което позволява да открием мястото си в света. Тишината усилва размисъла над себе си. Тя променя мозъка, променя и живота. Неслучайно казват, че е злато. 

Коментари