Любопитни поверия за обувките, в които са вярвали предците ни
Освен медицинските причини, поради които не бива да носим чужди обувки, има и кармични такива.
Всеки чифт крака е уникален и обувките, които са подходящи за един човек, могат да бъдат неудобни или дори вредни за друг. С течение на времето тя се адаптира към походката и структурата на стъпалото на своя притежател. Обувките могат да се превърнат и в носители на бактерии, гъбички и миризми, които са специфични за всеки. Освен това нашите предци са имали много вярвания, свързани със старите дрехи и обувки. А езотериците в носенето на чужди обувки виждат пренасяне на чужда съдба.
С обувките са свързани много знамения.
Стъпкани и скъсани обувки прадедите в никакъв случай не са искали да държат в къщата, защото според знаменията това неминуемо води след себе си болести и загуби. Въпреки това смятали за опасно да се изхвърли лична вещ, която се е ползвала от някого повече от месец: не само защото вече е натоварена с енергията на ползвателя й, но и защото не се знае кой ще я намери и с каква цел ще я използва.
Затова, когато са изхвърляли обувки и чехли, хората са имали цял набор от ритуали. Така например са хвърляли обувките в пещ или в огън на празно място с думите: „Изгори в огъня, вземи всичко със себе си." По този начин потенциално опасният предмет вече не бил застрашен да попадне в ръцете на непознат.
Друга практика включва щателното измиване с вода на обувките, което символизира отмиването на духа на собственика. „Обувките бяха мои, но сега са ничии". А когато една вещ не принадлежи на никого, вече не е страшно да се изхвърли.
Запазените обувки или ботуши, които са измити в чиста вода, не се е смятало за грях да се дадат на човек в нужда. Дълго време предците ни дори са имали поверие, според което душата на човек, който не е дал на никого нито един чифт обувки през живота си, е трябвало да се скита боса на оня свят.
В никакъв случай не бива да се износват обувките на мъртвец: смята се, че това ще помогне на новия собственик на обувките да тръгне по пътя на собствената си гибел.
Според друго поверие женското щастие може да „избяга" през отворените обувки на булката, затова се избират сватбени обувки със затворен ток.
Нали ви се е случвало – отивате на гости и гостоприемните домакини ви предлагат домашни чехли, за да „не замръзнат краката" или „да не се изцапат". Ето че това изобщо не е правилно нито от гледна точка на здравословните фактори, нито от гледна точка на енергията.
Така че, когато обуете чужди обувки, вие следвате пътя на човека, който е бил собственик на тези обувки преди вас, а не собствения си. Чудили ли сте се някога защо хората толкова охотно купуват дрехи и обувки на много богати хора? Смятало се е, че може да се наследи енергията на богаташа и да получите неговия късмет.
Когато носите обувките на някой друг, вие „ходите в обувките на някой друг", а ръцете и краката ни са показател за това какво правим в живота си и накъде отиваме. Ако ръцете ви болят, това означава, че сте в грешната насока в живота, в грешната професия. Ако ви болят краката и ставите, това означава, че вървите по грешен път в живота.
Вършите нещо погрешно, не следвате живота си, не изпълнявате съдбата си.
