Как да намерим щастието? Например, като веднага се сбогуваме с две думи и така си изградим модел на положително мислене. Защото до известна степен извайваме щастието със собствените си ръце. Разбира се, в живота винаги има неща, над които нямаме власт: времето, поведението на другите или неочаквани удари на съдбата. Но това, върху което можем да влияем, е отношението ни към тях.
С годините всички сме си изградили определени мисловни модели, които често дори не осъзнаваме. Всеки има своите странности – някои видими, а други скрити под повърхността. Не, нямаме предвид трохите от кекса, които незабелязано изтръскваме под масата, а онези думи, които натрошаваме в мисловния си речник и които трайно и удобно се настаняват там.
Някои от тези модели могат истински да ни вгорчат живота. Веднъж вкоренили се, те несъзнателно пречат на щастието ни. От тях възникват мисловни спирали, излишно задълбаване, страхове и изведнъж вече не се чувстваме толкова щастливи. Един такъв модел, който се среща особено често във всекидневието и е добре познат на хората, склонни към мъчителни размисли, се състои от две кратки думи: „ами“ и „ако“.
„Ами ако има задръстване и закъснея за работа?“ „Ами ако приятелите ми катастрофират по пътя, когато идват да ме посетят?“ „Ами ако се подхлъзна на леда и си счупя ръката?“ „Ами ако партньорът ми престане да ме обича?“ Така или по подобен начин започват някои мисловни спирали, в които мозъкът ни рисува всевъзможни ужасяващи сценарии. Повечето от тях започват с „ами ако…“ и рядко завършват с положителен мотивиращ импулс. В психологията такъв ход на мисли се нарича контрафактическо мислене, защото мислите се въртят около неща, които в настоящия момент не са факт и се разиграват единствено във фантазията ни. Същото се отнася и за ситуации, които вече са отминали, но постоянно се питаме: „Какво би било, ако не беше станало така, а иначе“.
Животът се състои от промени, всичко постоянно се мени и нашата роля в събитията е незначителна. С помощта на сценариите „ами ако“ мозъкът ни се опитва да се подготви за всички евентуални бъдещи възможности. Но не можем да избегнем неща, само като сме си ги представили преди това – напротив, по този начин се лишаваме от моментите на лекота и предварително помрачаваме щастието си, като се страхуваме от нещо, което най-вероятно изобщо няма да се случи.
Съвсем малко от страшните сценарии, които ни стряскат от сън нощем, се сбъдват. И когато някога наистина се сблъскаме с обрати и промени, ще се наложи да се справяме с тях на момента, а не седмици, месеци или години преди това. Мислене от рода на „ами ако“ ни принуждава да живеем в постоянен страх. Вместо това бихме могли да станем по-осъзнати и да заличим от главата си изречения, които започват с въпросните две думи. Така ще допринесем сами за собственото си щастие.
